Devilman: Crybaby

Devilman: Crybaby е оригинална продукция на “Нетфликс” и най-новата аниме адаптация на класическа манга история, като според критиците тя е и най-близката до оригинала, въпреки осъвременените декори. Като жанр това Devilman: Crybaby преплита изключително експлицитен откъм насилие и сексуалност хорър с апокалиптична фантастика, в която има както библейски, така и сатанистки елементи, като е задължително да се има предвид, че гледната точка е японска и следователно външна на юдеохристиянската цивилизация, носеща свои собствени усещания и внушения.

Акира е момче, което плаче лесно. Когато котенце умре. Когато негово приятелче е обидено. Той е единственият, решил да се сприятели с хубавия като ангелче Риу и си остава чувствително хлапе и години по-късно, когато неговият познайник, станал професор съвсем млад, му разкрива смайваща истина. На Земята са се появили демони, отвратителни същества, които могат да обсебват и абсорбират хората, превръщайки ги в чудовища. Това се случва на ритуали, известни като Сабат, където се организират шокиращи с извратеността си оргии. Риу отвежда Акира на такова място и там в момчето влиза духът на могъщ демон, който му дава огромна физическа сила… ала сърцето остава човешко. Новият герой Девилмен се изправя срещу силите на мрака в отчаян опит да спаси хората от адска инвазия. Дали обаче те заслужават това?

Devilman: Crybaby е изключително интригуващ експеримент, като за мен е шок, че е адаптация на толкова старо произведение – първото аниме, което драстично променя песимистичния тон на мангата, излиза в началото на 70-те. Но днес, през 2018-та, няма място за цензура и наистина виждаме покъртителна история. Още от първия епизод ставаме свидетели на чудовищни видения на деменция и извращения, а оттам нататък не става по-добре, въпреки отделните прояви на героизъм. Големият обрат в историята според мен е донякъде предвидим, но това не отнема силата на завършека, който залива зрителя като дъжд от натрошени стъкла. Всичко това е подсилено с наистина зрелищни битки, високо ниво философия, изключително добър саундтрак и интригуващ стил на анимацията, който донякъде напомня авангарден арт – казвам го като комплимент. Въпреки това ще се въздържа да препоръчам това аниме на всеки. То не само е гадно като брутални изпълнения, но и има смразяващо песимистично послание и може би най-тъжният финал, на който съм бил свидетел било като читател, било като зрител. За едно обаче може да сте сигурни – тази история е истинска. И няма да ви остави безразлични.