Devilman (2004)

devilman 2004

Devilman от 2004-та е игрален филм, адаптация по популярната манга поредица, по която наскоро излезе и бързо превръщащото се в култ аниме Devilman: Crybaby. Заснета с приличен за времето си бюджет и популярни в Япония актьори, тази продукция не е добре приета от публиката при излизането си и действително има сериозни недостатъци, но въпреки това си струва да си види поради някои специфични достойнства, които ще отбележа по-долу в ревюто.

Историята е доста подобна на тази в Crybaby, което е нормално, все пак са снимани по една поредица комикси. Акира Фудо е чувствителен тийнейджър, който от малък е защитаван от приятеля си Асука Рио, красиво момче с ледено сърце. Рио е готов да даде всичко за Акира, но не му пука за никой друг и дори има психопатски прояви, когато пази другарчето си, като например да влезе с лозарска ножица в класна стая и да отреже пръстите на побойник. Нещата отиват от лоши към по-лоши, когато бащата на Рио загива в научна експедиция до Антарктида, където по време на експериментите си в търсене на мистериозен източник на енергия освобождава отвратителни същества, които инфектират жертвите си на ДНК ниво и ги превръщат в изроди. Това са демоните, а Рио отвежда Акира при тях, като в тялото му влиза най-силния – Амон. Въпреки това, Акира запазва човешкото си сърце и така се превръща в Девилмен, героят, който трябва да опази човечеството в настъпващите последни времена…

devilman 2004 satan

Филмът страда най-вече от хаотичния си сценарий, който би оставил хора незапознати с историята в пълен шах за това какво и защо се случва. Освен това той е изключително муден по средата си, което отегчава зрителя, макар че точно тогава са и най-силните моменти от гледна точка на психологизма, тъй като се показва колко жестока и опасна е човешката тълпа, когато й се даде интифа да мрази и да нарочва отделни хора за жертви. Мнозина се оплакват от това, че актьорите са идоли, обаче аз мисля, че това е добър избор, тъй като те успяват да предадат убедително красотата и грацията на паднали ангели. Ефектите са прилични за времето си, особено за японски филм – няма гумени чудовища, а компютърна анимация, макар тя понякога да стои като на видеоигра.

В крайна сметка игралният филм по Devilman не е шедьовърът, който е анимето Devilman: Crybaby, но не е и катастрофата, която някои зрители го изкарват. Един интересен проект, който си струва да бъде видян като алтернативна гледна точка. Аз лично останах доволен от това, че го гледах!

Очаквайте още ревюта за великия герой Devilman в Цитаделата

Тагове:  , ,

Оставете отговор