DARTH BANE

“Трябва да има само двама – не повече. Един, да владее силата и друг, да се стреми към нея”.
Това е правилото, девиза и идеологията, с която Ситите най-сетне успяха да съкрушат Старата Република по времето на коварния канцлер Палпатин. Но не всякога е било така. Хилядолетия преди раждането на Анакин Скайуокър, Ситите са били много, също както и джедаите и обединени в едно единно Братство на Мрака, където всички Черни Лордове са равни водели епични междузвездни войни с Армията на Светлината на джедаите.
Към тези времена и към раждането на Правилото на Двамината ни връща романа на Дрю Каспиршин за древния ситски лорд Дарт Бейн – онзи, който променил из основи ордена. Това не е първата книга, посветена на Ситите – 2001 година Майкъл Рийвс представи романа за Дарт Мул “Shadow Hunter”, а миналата есен Лучено ни зарадва с великолепната “Dark Lord: Rise of Darth Vader”, посветена на най-любимия и известен образ в целия Star Wars. След “Епизод ІІІ” пък популярността им нарастна дотолкова, че редакторите от “Dark Horse” и “Del Rey” върнаха като злодеи в новата епоха на Разширената Вселена “Legacy”. За пръв път обаче роман навлиза в най-древната история на Галактиката, територия, досега запазвана за комикси и компютърни игри.
Главния герой в книгата започва своя път към мрака като Дес – млад миньор на пустинната планета Апатрос, мъчещ се да добие колкото се може повече от ценния метал кортозий, за да се откупи от фирмата ORO. Една нощна свада заради хазарт обаче приключва фатално и гневливия младеж бяга, записвайки се в армията на Братството на Мрака – могъща организация на Черните Лордове на Сит, командваща огромна и все по-нарастваща войска от последователи, недоволни от политиката на Старата Република и вижданията на джедаите. Блесвайки като невероятен войн, Дес хваща окото на Черните Лордове и след като потенциала му в Силата бива уловен той е изпратен в най-великата ситска школа на Коррибан, където трябва да бъде превърнат в могъщ Черен Лорд.
Под новото си име Бейн той бързо става най-бързо развиващия се чирак на академията, но постепенно нарастват и различията му с водещите я майстори. Обсебен от изучаването на ръкописи от древни сити като великия Дарт Реван, Бейн стига до извода, че пътя, по който върви Академията и нейния предводител лорд Каан е погрешен.
А в това време силите на Сити и Джедаи са приковани в страховита битка на планетата Руусан, където силите на лорд Каан и генерал Хот воюващ за надмощие и тотална победа на една от двете страни – Светла и Тъмна. Нито джедаите, нито ситите обаче знаят, че се е появил нов Черен Лорд. Защото Бейн е приел древната титла Дарт към името си и със знанията, придобити от древния Дарт Реван е приготвил ужасяващ план, който ще унищожи и Ситите и Джедаите, тласкайки ги по пътя към разрухата и прераждането на един нов, по-могъщ и безскрупулен ситски орден…
“Darth Bane – Path of Destruction” е много интересна, напрегната и интригуваща книга, особено за онези, които обичат Ситите. Те ще бъдат очаровани да разберат, че книгата е почти изцяло посветена на мрачния орден и главите с джедаите в нея са чувствително малко – много по-малко, отколкото в книгата за Дарт Вейдър от миналата година, например. Което е по-интересното, тя не фокусира толкова много върху битката между светлата и тъмната страна, колкото върху сблъсъка на две виждания, на две гледни точки за развитие на Ситската идея – едната, на лорд Каан, за създаване на армия от многобройни и равностойни Черни Лордове, които, разчитайки на единение на Тъмната Страна да разбият джедаите, които пък в този момент са разединени заради личните противоречия на водачите си лорд Хот и Валънтайн Фарфала. Другото виждане е това на Бейн, изпълнено по перфектен начин от Палпатин три хилядолетия по-късно, за превръщането на Ситите в загадъчна и малобройна група, същества от кошмарите, които с подлост и предателство постигат целите си. Честта е за глупаците, смъртта за мъртвите – както казва Бейн.
Самите образи в книгата са много интересни и интригуващи. Бейн, за разлика от Анакин например е лош човек и погледа през неговата гледна точка е смразяващ от самото начало. Все пак в началото зачатъци на милосърдие и доброта има и при него, те обаче биват задушени от Тъмната Страна и го превръщат в чудовище, пред което харизматичния и опасен лорд Каан бледнее. Джедаите може би като никога също са много интересни и готини, както коравия генерал Хот, така и уникалния Валънтайн Фарфала, който “търсейки красива броня, прекарва пред огледалото повече време отколкото планирайки бойни стратегии”.
Като битки книгата е много добре изпипана и дуела на Дарт Бейн със стария ситски майстор Казим ще влезе като една от най-добрите в Разширената Вселена.
Дали книгата е лека за четене обаче е противоречив въпрос, тъй като макар стила да е много добър и да не отстъпва по нищо на Лучено, Зан или даже Стовър, то събитията са изключително мрачни, а гледната точка на един изцяло зъл образ е много ужасяваща. При “Dark Lord – Rise of Darth Vader” съчувствието към осакатения Анакин доминира дори при превръщането му в страховития Дарт Вейдър от старата трилогия и читателя му симпатизира дори в злодеянията. Дарт Бейн обаче е чудовищен като Император Палпатин и безчувствеността, с която подхожда към Братството на Мрака е вледеняваща.
Търсейки финал и заключителни думи бих могъл само да препоръчам тази книга на всички фенове на “Междузвездни Войни” и Тъмната Страна, а накрая – понеже ситството наистина лъха от тази книга – ми се ще да завърша с кодекса на мрачния орден, тъй като той по някакъв начин дава най-точно описание на този завладяващ, но скръбен епос.
Peace is a lie. There is only passion.
Through passion, I gain strength.
Through strength, I gain power.
Through power, I gain victory.
Through victory my chains are broken.