Carnivore

carnivore

Като читател и фен винаги съм имал доста сложни отношения с романа “Юрски парк” на Майкъл Крайтън, тъй като много харесвам идеята и филма на Спилбърг, но самата книга ми е дълга и скучна, натоварена с безинтересната за мен философия на автора. Затова съм изключително доволен от Carnivore на Лий Кларк – това е праволинеен екшън-хорър с чудовище, в което научната достоверност минава на заден план спрямо динамиката и напрежението, а тежките размисли за ролята на големите гущери в Съзиданието изобщо липсват.

Всичко започва когато група изследователи, търсещи къде да изхвърлят радиоактивни отпадъци, намират удобно място затова в единствения незаселен от хората континент, а именно Антарктида. По време на ровенето в леда обаче те нападат на нещо забележително – яйце от динозавър, съхранено по такъв начин, че е останало живо. Изследователите прибират яйцето при радиоактивните отпадъци, където водачът им, бивш военен на име Тарош, си прави сметката, че ще ускори растежа му. Скоро от него се излюпва малък тиранозавър-рекс, който още от първите си дни, развива апетит към живата мръвка. След няколко дни той обаче няма да е толкова малък и тогава базата в Антарктида ще се превърне в скотобойна…

Преди да пристъпя към оценката на книгата трябва да отбележа, че Carnivore няма шанс да Ви допадне, ако търсите реалистичен поглед към биологията на динозаврите. Този роман напомня повече на филмите по “Годзила” с това, че чудовището пораства бързо заради радиацията и е почти неуязвимо за съвременните оръжия, макар да не достига чак такива нелепи размери. Това, което придава собствения характер на книгата обаче е, че авторът Лий Кларк предпочита да набляга на ужаса. Carnivore е един от най-бруталните романи, които съм чел, кръв и мърша валят от устата на тиранозавъра, а той ловко се справя с всяко предизвикателство от страна на хората, за да ги направи на луканка.

И аз се накефих максимално на това.

Що се отнася до героите, те са стереотипни, но добре представени – главният герой Трой, добрият войник, успяващ да запази хладнокръвие в невъзможни моменти, Кели, научната работничка, привързала се към тиранозавъра, злодея Тарош, който заради пари обрича експедицията си на жестока гибел, кучетата Улф и Грушка, съответно едното добро хъски на нашия човек, другото настървено на лошия. Сцените с битките са описани феноменално и щяха да си плачат за филм, но като знам, че ако го има най-вероятно ще е на “Сайфи Ченъл”, по-добре не.

Като цяло Carnivore не е голяма литература като книгата на Крайтън… и слава Богу затова. Поне аз, когато чета за тиранозаври, не се интересувам от хипотезите за теорията на хаоса или размислите за греховната дързост на човечеството. Не, че тук става нещо различно – в крайна сметка хората арогантно изтървават от контрол нещо, което са искали да монетизират – но е наблегнато на кървавото наказание, а не на философстване защо е така. А това е, което аз искам от книга за чудовище – екшън и яко качамак! Получих ги.

Ревю на Александър Драганов

Оставете отговор