Assassin’s Creed

“Assasin’s Creed” е най-новата холивудска адаптация по компютърна игра, дело на режисьора Джъстин Кързел, с което той едва ли ще остане в историята на седмото изкуство. И наистина, макар този филм да бе обявен за тъп първо от критиката, а после и от публиката, това не бива да ви заблуждава. Той наистина е много тъп.
Историята на филма е за героя на Майкъл Фасбендър, актьор, който след като изигра онеправдан мутант в “Х-Мен” и онеправдан робот в “Прометей”, този път е влязъл в ролята на онеправдан убиец. Неговата майка е била заклана от баща му, за който се оказва, че е членувал в нещо като терористична секта, наричащо се Орденът на Асасините. С такъв светъл пример синът също става убиец и бива осъден на смърт, но за жалост, присъдата не се изпълнява, иначе щяха да ни бъдат спестени следващите мъчителни час и половина. Отговорна за помилването е Марион Котияр, която играе вдъхновен учен, искащ да изцери агресията от хората – благородна задача, зад която се крие амбицията на друга секта, тази на тамплиерите, които искат да докопат ябълката от Райската градина. Първоначално помислих, че забраненият плод има срок на годност като лидълско прясно мляко, но после се разбра, че тя е някакъв метален предмет /явно Адам и Ева са имали захапка като на Кристен Стюарт от “Здрач”/, в който е закодирана свободната воля на човечеството. Бащата на героинята на Котияр, изигран от Джеръми Айрънс, иска да намери този предмет, като за тази цел щерка му закача Фасбендър на странен апарат, който го връща към генетичната памет на далечен негов предтеча, един от легендарните Асасини. Той бил последният известен притежател на ябълката и сега потомъкът му трябва да си спомни къде точно я е заврял.

И това е историята на филма. Преди да го гледам, чух отзиви, че сценарият е много слаб, но визията е феноменална. Аз съм съгласен с тях само отчасти – сценарият наистина е много слаб, но и визията е пълна катастрофа. Средновековна Испания е по-прашна от бъдещето на Лудия Макс, което съчетано със задължителното за съвременните филмови тояги 3Д ви гарантира леко, но пулсиращо главоболие след като изгледате филма. Конфликтът, разигран в историята е безумен, между две групировки, които звучат леко-далеко сатанистки в убежденията си, което прави избора помежду им като балотажа на последните кметски избори в Мездра, където на втори тур отидоха кандидатите на БСП и АБВ /извиняваме се, ако сте с леви убеждения – заменете с ГЕРБ и РБ, на мен ми е все тая, не съм специалист по видовете тор/. Актьорите правят каквото им позволява сценария, а то не е много. Не мога да разбера защо актьор с имиджа на мъжкар като Фасбендър все избира да играе персонажи с емоционалния интелект на тийнейджър в късния пубертет, а това, че Котияр и Айрънс изглеждат като бледо ксерокс копие на Котияр и Нийсън в трилогията за Черния рицар е трагикомично. Така или иначе, резултатът е смехотворен, а единственият кяр от дадените за тази прожекция 12 лева /за които знам страхотни ресторантчета, в които може да си вземете пържола с гарнитура от картофки, голяма бира и десерт крем карамел/ е това ревю, в което можех да похейтя на воля. Изумително е, че в Холивуд се заделят пари за подобни филми – доколкото знам, за бюджета на “Assasin’s Creed” са похарчени над сто милиона долара, пари, които можеха да бъдат дадени за много по-благородни цели. Вместо това имаме продукция, пред която смътно наподобяващия бежански бунт “Rogue One” и “Макс (аз нося чорапогащи втора употреба от “Трон”) Стийл”, които гледах миналата седмица, изглеждат като “Броненосецът Потьомкин” /който в интерес на истината не съм гледал, но съм чувал, че са го обявявали за най-велик филм в историята/. Надявам се догодина да имаме по-стойностни кинопредложения, иначе ще задълбоча заниманията си с японска анимация, които са много по-удовлетворителни от това, което снасят по кината напоследък. Жалко само за нашите вносители, които сигурно са разчитали на нещо по-добро от “Assassin’s Creed”, с което да зарадват зрителите по празниците.