Хищникът: Тъмни векове

Хищникът: Тъмни векове

През 1987-ма година киноманите по света бяха потресени от страховития филм “Хищникът” на Джон Мактирнан, който сблъска Арнолд Шварценегер и елитен отряд командоси с невидим извънземен убиец, поставяйки уменията им на върховно изпитание. През годините този филм получи доста продължения, но поне идейно може би най-доброто от тях е тазгодишния “Хищникът: Тъмни векове”, фен-филм на режисьора Джеймс Буше, който пренася историята в средните векове.
Отряд тамплиери, ръководен от каления в битки сър Томас се завръща от Светите земи у дома, за да види сарацин на име Сиед, който носи мрачно и загадъчно предупреждение. Според него в Ерусалим е вилнял джин, демон, който убивал докато не утолил жаждата си за кръв. Сега същото създание е дошло тук и от тамплиерите на Томас зависи дали касапницата ще се повтори. Рицарите, сред които е и майсторката на лъка Фрея, тръгват заедно със Сиед към гората, в която вилнее демона, но това, с което ще се сблъскат надминава и най-лошите им представи. Хищникът е дошъл на лов – и няма смъртен, който да може да го победи…
Макар и твърде кратък, за да развие детайлно персонажите си, “Хищникът: Тъмни векове” е добре направен и атмосферен филм, който разиграва интересна идея – за появата на почти непобедимото извънземно в средните векове. Това, че продукцията не е финансирана от голямо студио този път не се е отразило много на художествените й достойнства /освен времетраенето/ и е освободило сценарият да се развие против неписаните правила за това как протича един екшън филм. Резултатът е поне според мен по-добър от този на последния голям пълнометражен филм от поредицата и го препоръчвам на всички фенове на оригинала.

Приятно гледане!