Когато „Детектив Пикачу“ излезе по кината през 2019 година, бях пламнал от манията по „Цар Лъв“ и го пропуснах на големия екран. Снощи обаче успях да наваксам благодарение на възможностите, които ни предлага „Нетфликс“. Филмчето е страхотно — не следва плътно сюжетите от анимето, но е направено с любов към първоизточника и има голямо сърце.
Тим Гудман е един от малкото самотници — хора, които не притежават покемони. Някога е бил луд по тези същества, но това се е променило, след като баща му е останал в град, където те живеят свободно редом с хората, и момчето се е почувствало изоставено. Сега обаче той получава смразяващо съобщение, че баща му е загинал в катастрофа. При пристигането си в апартамента му Тим попада на малък Пикачу, който му говори с човешки глас, макар всички останали да чуват само характерното за вида му писукане. Покемонът има амнезия, но е твърдо решен да използва помощта на Тим, за да разбере как се е озовал в апартамента на починалия детектив Хари. Това, което двамата ще разкрият, е смайващо…
Още на концептуално ниво филмът е взел рискованото решение да не адаптира познатите приключения на Аш, а да разкаже своя собствена история. Получило се е най-вече заради великолепната игра на актьорите. Джъстис Смит прави просто невероятно изпълнение като Тим, като по убедителен начин представя как колебливият му герой постепенно трупа увереност. Райън Рейнолдс влага душата си в гласа на Пикачу, а финалният обрат е емоционално разтърсващ — или поне аз го усетих така.
Ефектите са чудесни. Целта е била покемоните да изглеждат като в анимето, а не толкова да бъдат реалистични, и според мен е постигната. Най-много харесах Пикачу (разбира се), Чаризард и, естествено, Мюту, който е вплетен по оригинален начин в историята, макар че за мен е малко nerf-нат за целите на филма.
Като цяло очаквах филмът да е по-голяма лигня, с извинение за разговорния термин. 😄 Той има своите забавни моменти, но като цяло се оказа много човешка, топла, приключенска и затрогваща история.
Май като цяло съм подценявал „Покемон“ — и това е грешка, която с удоволствие ще поправя. Надявам се, че с това ревю на „Детектив Пикачу“ правя още една крачка в тази посока.
Ревю на д-р Александър Драганов
Последни коментари