Здравейте, скъпи приятели на Цитаделата, вие сте с поредното филмово ревю, което посвещаваме на американската хорър продукция Последната къща. Нетфликс, както винаги доказа, че може да ни дава най-доброто, защото този филм е съчетание от най-доброто, което може да дадат няколко жанра: хоръра, екшъна и разбира се – пост-апокалиптичните сюжети, които нашумяха много в последните години. Начело на екипа е режисьорът Лоуи Летие, който навремето работи по Бързи и Яростни, Невероятният Хълк и Сега ме виждаш. Най-хубавото е, че в историята прозират някои заемки от творчеството не легендарният хорър автор Хауърд Лъвкрафт. И нека отдадем заслуженото Джесика Шатък, автор на едноимената книга, която вдъхновява екипа на филма да екранизира тази история.
Началото на филма ни отвежда в дома на Джейсън Делгадо – безработен инженер, който ходи от интервю до интервю на работа за да изхранва семейството си. Един ден, докато се връща към семейната къща, изведнъж започва огромен порой, който наводнява улиците наоколо. Когато се прибира у дома, мъжът е посрещнат от съпругата си Ан и децата си, които тръгват към училище. На излизане обаче, ужасените родители осъзнават, че са станали затворници в собствения си дом. Вратите не искат да се отварят, прозорците също, а вратата на гаража е яко заседнала. Когато Джейсън и Ан се опитват да ги счупят, дървото и стъклото се възстановяват сами, сякаш никой не ги е чупил. Ситуацията става още по-зловеща, когато отчаяните хора разбират, че същата трагедия е сполетяла целият квартал. Унесени от барабаненето на дъжда, семейството заспива, но само след час се събужда от ужасените писъци на хората навън. Зад стъклата на дома си те забелязват мистериозни сенки, които обвиват минувачите и ги отнасят. Джейсън и Ан осъзнават, че ще трябва да останат в къщата си за неопределено време, но как? Провизиите започват да привършват, а токът спира.
Филмът е определено точно попадение тъй като показва какво би се случило ако съществата от дълбините решат да си върнат обратно света, който според някои теории им е принадлежал отпреди появата на хората. Начинът, по който Летие и екипът му са пресъздали петгодишният затвор, в който попада семейството показва, че никоя цивилизация не е застрахована, колкото и технологично напреднала да е. И най-важното – никога не бива да забравя произхода си и това откъде сме тръгнали, защото може да се окаже фатално.
Ревю на доц. д-р Искрен Иванов
Последни коментари