Един от любимите филми на нашето детство е анимационната класика “Херкулес” на “Уолт Дисни”, адаптация по старогръцките легенди и митове за прочутия герой. Дело на режисьорите Рон Клемънс и Джон Мъскър, тя блести с участието на актьори като Дани де Вито и Джеймс Уудс и с основание днес се счита за класика. Ревюто й в Цитаделата излиза по случай сто годишнината от създаването на “Дисни”, която се навършва през 2023-та година.
Боговете на Олимп ликуват, когато Зевс има син, малкото, но още от най-невръстна възраст свръхсилно бебе Херкулес. Само Хадес, господарят на подземното царство, не е доволен. Причината е пророчество, според което Херкулес единствен може да провали пъкления му план за световно господство. За да се отърве от детето, той изпраща два свои демона да го убият с вълшебна отвара. Те обаче не успяват да се справят с тази задача и макар да лишават детето от божествената му природа, то оцелява като смъртно момче, отгледано от двама бездетни селянина. Херкулес израства като младеж, дарен с голяма сила, но не и способността да контролира. По време на поклонение в храма на Зевс, той научава, че може отново да стане бог, но само ако се докаже като истински герой. Задача, която и без това не е лесна, но се усложнява безкрайно, когато Хадес научава, че Херкулес е все още жив…
“Херкулес” е чудесен филм от времената, когато името на “Дисни” беше гарант за качество. Известно е, че гърците никак не го обичат, заради това че изкривява оригиналната история на най-големия им герой, но аз мисля, че адаптацията придава топлота и човещина на един образ, който за мен винаги е бил студен и груб. Анимацията е чудесно изрисувана, действително не всички решения относно естетиката на персонажите ми допадат, но като цяло визията е зашеметяваща. Като герои “Херкулес” е запомнящ се освен с чаровния си протагонист, напомнящ по-непохватна версия на Супермен от DC, също така и с нюансирания и интересен женски персонаж на Мегара, изпълняваща ролята на романтичен интерес – според мен това е топ героинята на “Дисни”, която съм гледал. Хадес е злодей, донякъде напомнящ Скар от “Цар Лъв”, но придобиващ собствен стил заради феноменалната игра с озвучаването на Джеймс Уудс, един от най-големите актьори в историята на Холивуд. Ако трябва да съм честен, песните са ми малко досадни и прекалено лигави, но това се компенсира от екшъна, който е много на ниво. Появата на хидрата и битката с нея е шедьовър. Посланието във финала на филма също е чудесно, след години донякъде откраднато от Рик Риърдън в “Последният олимпиец”, но според мен тук се е получило по-добре, тъй като по-романтично и оттам по-емоционално.
Като цяло “Херкулес” на “Дисни” е страхотен анимационен филм, чиито фенове с основание се безпокоят, че плануваният игрален римейк ще го окепази, на първо време с неадекватен кастинг на актьорите. Почти сигурно е, че ще стане така, но това не бива да Ви притеснява – оригиналната версия си е тук и спокойно може да се гледа и днес. Според мен “Херкулес” е най-доброто, което Холивуд е заснемал по гръцките митове и честно казано, не вярвам, че в скоро време да бъде надминат.
Ревю на Александър Драганов
Последни коментари