Понякога, когато предстои да излезе голям хит, чевръсти филмови дейци си плюят на ръцете и сколасват да пуснат имитацията преди оригинала, за да припечелят няколко долара повече. През 80-те години това се случва с анимацията GoBots, пунтираща “Трансформърс”, а в наши дни продуцентска къща Asylum са превърнали тази практика в бизнес стратегия с филми като Transmorphers, Hornet, Battle for Pandora и така нататък. Друг път обаче съдбата си прави гаргара. Такъв е случаят с “Увеселителен парк на ужасите“, замислен като неофициална адаптация на Five Nights at Freddy’s, който излезе едновременно с коронавируса и в резултат на кино не го гледа почти никой. Честно казано, аз го гледах напълно безплатно в YouTube преди няколко месеца и се чудих дали изобщо да го представям, защото най-ласкавата ми оценка би била, че не си струва риска от заразяването с ново заболяване на дихателните пътища.
Всъщност първият червен флаг идва още с това, че Никълъс Кейдж участва в главната роля. Някога обещаващ актьор с култови изпълнения като в екшъна “Лице назаем”, Кейдж беше съден за неплатени данъци и потъна в дългове, поради което днес се снима в каквото му падне и присъствието му най-често е гаранция, че филмът е (ама яко) тъп. Тук той играе мълчалив тип, който не продумва и дума, но бива измамен от селската полиция насред средата на нищото. Тя поврежда колата му и предлага ремонт срещу това той да изкара една вечер като нощен пазач в изоставен увеселитен център с аниматронни роботи. Номерът е, че те са обитавани от духовете на зли убийци, а по същото време към центъра се отправя група слабоинтелигентни пубери. Шансът им е, че героят на Кейдж е направен като прочутия дядо Тричко от детското стихотворение, който спира влака с кривака и брули дюли с цървули.
Едно от най-лошите неща на политкоректността, освен появата на недоразумения като новия сериал The Acolyte във вселената на “Междузвездни войни” е, че провокира и отговор с отровен двойник, а именно произведения са плоски мачовски персонажи, които обаче са много мъжествени и побеждават всичко без усилие, така че с тях да се идентифицират сърдити чичковци, които често пускат в социалните мрежи статуси от типа на “Верен, но опасен”. В случая Кейдж е точно такъв герой, който се справя без особени проблеми с роботизираните си противници, а те в отговор си го изкарват на глупавите тийнейджъри. Като резултат усещането за един фен на истинската Нощна смяна във “Фреди” от “Увеселителен парк на ужасите” е като на родителите ми, които като млади по време на комунизма се надявали да внесат “Кока-Кола”, но вместо това управляващите направили “КООП-Кола”, наша, родна, социалистическа и уникално гадна на вкус. Не е случайно, че в групите за FnaF в социалните мрежи се приема за много лош вкус този филм да бъде споменаван, все едно да пръднеш по време на опера.
В заключение ще кажа, че това не е най-лошият филм за аниматронни кукли, Banana Splits е дори по-тъп (не обещавам обаче, че ще му пиша ревю), тъй като тук поне има няколко сполучливи убийства от злодеите, чиито дизайн освен това не е лош. Отнемането на богатата митология зад FnaF от филма, изсмукването на смисъл от аниматрониките и презрителното отношение към младите персонажи за сметка на страховития чичак на Кейдж обаче прави за истински фен гледането на този филм сравнимо с чистене на зъбен камък, но без положителния ефект за здравето. Не си губете време с ментета, а гледайте истинския филм с Джон Хъчерсън или, още по-добре, купете си романа “Сребърните очи” на Скот Коутън и Кира Брийд-Райсли.
Ревю на д-р Александър Драганов
Последни коментари