Терминатор: Генисис
След дълго отсъствие от големия екран, поредицата за Терминатора се завърна на голям екран с “Терминатор: Генисис”, петият филм от поредицата, излизащ под режисурата на Алън Тейлър /”Тор 2: Светът на Мрака”/. Легендарният австрийски актьор Арнолд Шварценегер отново влиза в ролята на живота си, а до него на големия екран застават Емилия Кларк, наследила Линда Хамилтън като Сара Конър, Джейсън Кларк, изиграващ нова версия на синът й Джон Конър, Джей Къртни, който е Кайл Рийз и известния от сериала “Доктор Кой” Мат Смит, който е… ами, ще видите.
През 1997-ма година компютърната програма “Скайнет” придобива самосъзнание и удря без предупреждение човечеството, като успява да избие три милиарда. Оцелелите са принудени да влезнат в битка на живот и смърт с разбунтувалите се машини, най-страшни от които са инфилтраторите – роботи, които на пръв поглед изглеждат като хора, но всъщност са безмилостни терминатори. Всичко изглежда загубено, когато от пепелищата се появява Джон Конър, водач на бунта с почти пророчески дарби, който повежда човечеството към победа. Но точно преди да бъде унищожена, “Скайнет” нанася своя удар, като изпраща терминатор в миналото. Целта му е да порази Сара Конър, майката на Джон и така да предотврати раждането му, бунта, който той повежда и оттам загубата си. За да спре това, Джон изпраща войникът Кайл Рийз в миналото. Той е негова дясна ръка и най-доверен приятел. Неговата задача е да намери Сара, да я научи да се защитава, да я подготви за това, което очаква хората в бъдещето.
Още при тръгването му обратно в миналото обаче, Кайл вижда, че нещата се объркват. Джон бива нападнат пред очите му. В ума му нахлуват спомени, които никога не е преживявал. А когато стига миналото, онази Сара и онази 1984-та, които е трябвало да защити, вече ги няма. Вместо това го очаква Т-1000, страховития терминатор от течен метал, който изглежда почти неуязвим. И вместо спасител, Кайл трябва да бъде спасяван – от същата тази Сара, която вече се е изправяла срещу терминаторите и е обучена от един от тях. Той все още е с нея, силен както винаги, макар физическата плът върху металния му скелет да е остарял. И сега е готов да я защити отново от Т-1000, но с това проблемите на импровизираното трио само се усложняват. Защото спомените на Кайл са категорични – “Генисис” е “Скайнет” и той трябва да го предотврати. Затова обаче ще трябва да пропътува чак до 2017-та, когато загадъчната програма ще се активира според новата времева линия, получила се след квантовото объркване. Но в бъдещето ги чака враг, за който не са и предполагали, някой, с който не може да се преговаря и не изпитва нито съвест, нито милост. Неговата задача е една – да защити раждането на “Скайнет” и с това да унищожи човечеството…
Поредицата за Терминатора е класическа за фантастичното кино, като първите два филма на режисьора Джеймс Камерън с основание се считат за шедьоври. Не толкова радушен бе приемът към продълженията, като третата част се счита за забавна като изпълнение, но плоска като сюжет, а четвъртата точно обратното – с интересни идеи, но много тегава като действие и скучна в отсъствието на Арнолд Шварценегер. Петият филм не успява да доближи класата на оригиналите, но пък смесва интересните идеи с динамично и свежо изпълнение, което прави филмът приятен за гледане. Сюжетът е пълна главоблъсканица, направена за да може да се отдадат максимално реверанси към първите две части, без да се пунктират. Задачата е изпълнена, като основната заслуга за това е на самият Арнолд Шварценегер. Старият австриец не само, че не се бунтува срещу вече преклонната за екшън герой възраст, но се надсмива сам на себе си с редица забавни реплики и чудесна игра на мимиките. Терминаторът вече е стар, две мнения за това няма. Но още не е безполезен и има на какво да научи адските машинарии, тръгнали да наранят неговата Сара. В този ред на мисли изненадващо за мен добре се справя Емилия Кларк. На мен ми се струваше невъзможно някой да наследи Линда Хамилтън, но Кларк не се и опитва да го прави, като създава своя в крайна сметка симпатична, макар и не така истинска героиня. До нея добре стои и Джей Къртни като наперения Кайл Рийз. Похвала заслужават и авторите на специалните ефекти, които разгръщат катаклизми, достойни за “Трансформърс” на Майкъл Бей или филмите на “Марвел”. Главният злодей в историята и лошите терминатори нямат усещането за неумолима заплаха на гадовете от първите два филма, но пък наистина се развилняват и става голямо меле с тях, особено в последните битки. Програмата “Скайнет”, за разлика от друг път, също изглежда много по-близка до сюжета и е пресъздадена наистина добре. Темпото и атмосферата са по-скоро съвременни, отколкото подобни на класическия терминатор – битките са повече, но не така драматични, хуморът не отсъства, понякога за сметка на атмосферата, но в случая това не е чак толкова лошо. Струва ми се, че Алън Тейлър правилно се е досетил, че не може да стигне Камерън, а това да направи негова сполучлива имитация вече е правено от Джонатан Мостоу с третата част. Затова и филмът залива зрителя с лафове, идеи и ефекти и оставя бате Арни да играе по носталгичната нота, нещо, с което той се справя без проблем.
В крайна сметка “Терминатор: Генисис” е летен фантастичен екшън, който няма да остане в историята като легендарните си предшественици, но няма и да ви разочарова в киносалона. Препоръчвам – в крайна сметка, he is back.
Последни коментари