РЕЛИКВАТА
Дъглас Престън и Лий Чайлд
Винаги съм обичал чудовища. Самата идея за някакво зловещо същество, от което хората треперят ме е радвала изключително, особено когато въпросната твар се е появявала пред поредния всезнайко, убеждаващ всички как е невъзможно да я има. За съжаление обаче любовта ми към чудовищата оставаше несподелена – повечето книги за тях са доста слаби, или скучни, или и двете – дори в по-голяма степен, отколкото филмите. “Джурасик Парк” на Крайтън примерно е една тухла от стотици страници, пълна със скучновати диалози и почти никакво действие. Романът по филма “Годзила” пък ме отблъсна само от прелистването на страниците. Е, разбира се, има и изключения – като “Битката” на Матю Райли или “Каменното Яйце” на Петър Бобев (незаслужено забравен наш автор – един от малцината ни кадърни). Когато взех “Реликвата”, искрено се надявах тя да е от изключенията и имах надежда за това от филма, който е страхотен. От друга страна и филма по “Джурасик Парк” е великолепен, но… Да се върна обаче на “Реликвата”. Концепцията на книгата е простичка, но добре разработена и сюжетно усложнена от авторите. Действието се развива в Музея по Естествена История на Ню Йорк, огромна сграда, в която започват да се случват брутални убийства. И всичко това – броени дни преди откриването на свръхважната за всички изложба “Суеверия”. На мястото пристигат полицаи, ръководени от лейтенант Дагоста и ФБР, представени от забележителния агент Пендъргаст. Те започват разследване, подпомагани от по-разумните учени и отворени към оригинални интерпретации учени – красивата Марго Грийн и гениалния, но прикован към инвалидна количка д-р Фрок. Колкото повече научават за зловещите случаи обаче, толкова повече уликите сочат, че убиецът не е обикновен психопат, а зловещо чудовище, докарано от джунглите на Южна Америка. И когато бюрократите успяват да наложат откриването на избожбата въпреки присъствието на ужасното същество, касапницата е гарантирана…
“Реликвата” е роман, който се чете много бързо и се гълта за броени часове. Престън и Чайлд са талантливи разказвачи, които са успели да създадат галерия от интересни образи, всеки от които със свой характер и маниер. Стила им балансира умерено разговорната и на моменти просташка реч на ежедневието, технически графики и изследвания и стил, който бих определил като осъвременен “Хърбърт Уелс”. Те също така са успели да създадат и великолепно чудовище със завладяваща история, чиито деяния, както предупреждава родната корица, не са за гнусливите. За съжаление екшънът в “Реликвата” не е достатъчен и на моменти действието се изчепва в разходки, свалки и разговори, но не и в битки със страховитата твар – от тази гледна точка “Реликвата” отстъпва на “Битката” на Матю Райли примерно, където боят беше нон-стоп (а когато има чудовище, всъщност това искаме, нали?). Финалът също бе до известна степен разочароващ, поради което вероятно е и бил (успешно) развит и драматизиран във филма. Цялотно обаче книгата е чудесно забавление и ще допадне на всички, които обичат да се потапят в истории за огромни същества, дебнещи в сенките…
Последни коментари