Разторг
В ръцете си държа една от малкото издадени книги на много любители автори у нас. “Разторг” на Антон Фотев печели първо място във фентъзи конкурса на издателство MBG за нови таланти за 2012/2013 година. Първоначално нямаше да посегна към подобна книга. Това, което ми хвана окото в този случай беше мястото на развитие на историята. Фентъзи разказващо за славянските племена не е много често да се види и реших, че си заслужава времето.
Историята се помества в земите около Централния Балкан и далеч назад във времето. Времена на жестокост, магия, господари и роби и много мечти за власт. Всичко започва с малко момче, което е предадено за личен роб на друго малко момче. Единия е отвлечения наследник на племето на Мечките, а другия е тринайсети в наследствения ред на Солянското племе. Господар, който трябва да пречупи своя роб и да го направи свой гладиатор, с чиято помощ да се изкачи до пръв и единствен претендент за водач. Двамата се сблъскват в тежък, но предопределен двубой на характери.
След години Горян успява с кръв и подлост да стане вожд на най-войнолюбивото от всички племена. Неговия роб Разторг получава дамга на лицето и името Мечо Лице – подчинение и гавра с произхода на момчето. Въпреки всичко Горян не успява да пречупи своя боен пес и единственото, на което дължи подчинението на Разторг е клетва. Клетвата, че той самия ще убия своя Господар когато той посегне на живота му. Горян взима решение и се изправя в двубой на живот и смърт срещу своя роб. Битката продължава цяла нощ и на разсъмване вожда пуска на свобода своя боен пес.
От тук нататък започва история на намиране на себе си, борба за власт и надежда за любов. Двамата вече тръгнали по различни пътища, се оказват гледащи в една посока. Девата-войн Биляна Радивой е водач на клана на Глиганите. Тя, нейните земи и нейната армия от деви-войни са желана плячка за много мъже. Горян и Разторг не остават по-назад. Горян тръгва с идеята, че ще спечели момата и с нейна помощ ще превземе всички останали племена. Разторг успява да намери двама верни спътници и заедно с тях тръгва за ръката на Биляна.
Двамата мъже са изправени пред множество препятствия, повечето от които са вътре в тях. Всеки среща и се изправя пред своите демони неведнъж. През това време и двамата са включени в турнира за ръката на девата-войн. Изразходените физически и психически сили ги каляват, но и изтощават до край. Всеки от тях намира и губи себе си, а накрая остава само един.
Трябва да си призная, че в началото имах огромни съмнения за това произведение. За мен започна трудно и с излишно насилие. Разбирам, че трябва да се създаде обстановка, но в началото ми дойде твърде много. Но си имам правило – започната книга не изоставям (имам само три изключения) и събрах сили да продължа. Трябва да призная, че от средата нататък започнах да разбирам защо е спечелила конкурса. Втората половина на историята те завърта и неусетно започваш да искаш да разбереш ще се ли огъне Горян и Мечо Лице дали ще стане все пак човек. Края ме изненада определено. Цялото завършено развитие на персонажите и промяната на светогледа им. Очаквах съвсем различен финал на историята и останах шокирана донякъде. Разбирането, че дори в това произведение, развиващо се в толкова дива и чудовищна земя, хората имат душа ме стресна. Силата, която края донесе на цялата книга за мен беше като сблъсък на възприятията. След всичко, през което читателя минава заедно с героите финала е стряскащо отрезвяващ и наистина запомнящ се.
Подкрепям българските писатели. Опитвам се да прочета по-добрите от тях и стискам палци на всички. Антон Фотев е от тези, които няма да забравя и за които ще говоря дълго!
Последни коментари