Полтъргайст

Полтъргайст

“Полтъргайст” е една от класическите истории на ужасите, чиито оригинал се появява през 1982-ра година. Днес може обаче да се насладим и на новата версия, дело на режисьора Гил Кенън и продуцента Сам Рейми /”Спайдър-мен”, “Даркмен”, “Злите мъртви”/. Не съм гледал стария филм, направен от легендите Стивън Спилбърг и Тоб Хупър, затова не мога да дам оценка на римейка спрямо него, но пък сам за себе си тазгодишния “Полтъргайст” е отличен фентъзи хорър с чудесен актьорски състав, зашеметяващи специални ефекти и динамичен сюжет, направен по сценария на Дейвид Линдзи-Абеър.
Служебните и финансови проблеми са нещо, с което повечето от нас могат да се идентифицират, затова от самото начало зрителят се изпълва със съчувствие към семейство Боуен, което е принудено да се премести в нова къща в не така престижен квартал на града. Разбира се, жизненият стандарт на героите от филма очевидно е доста висок, тъй като на пръв поглед къщата изглежда великолепно – висока, оборудвана със съвременни технологии и стая както за родителите Ерик и Ейми, така и за всяко от трите им деца – тийнейджърката Кендра и малките Грифин и Мади. За съжаление още от самото начало обаче в къщата започват да се случват странни и необясними неща. Мади започва да разговаря с въображеми приятели, които възприема като “изгубени хора”, а Грифин изпитва чувство на ужас, когато остане сам и усещане на зле прикрита заплаха от старото дърво, чиито клони шибат прозореца на таванската му стаичка. Момчето открива тайник с цяла колекция уродливи клоуни и се чувства изнервено и притеснено от новия си дом, а дори голямата му сестра Кендра има проблеми с лаптопа и телефоните си, които долавят неестествени смущения. В началото родителите на децата са склонни да пренебрегнат чувството им за тревожност и дори ги оставят сами за да отидат на тържество. Там обаче научават смайваща и отвратителна истина – че домът им е потроен върху старо гробище. Останали сами в него, Кендра, Грифин и Мади ще трябва да оцелеят в сблъсъка си с цяла орда неспокойни духове – а когато призраците прибират малкото момиче при себе си, единствената надежда за спасение е в телевизионната звезда Керигън Бърк, прочул се с това, че изчиства обсебените къщи от зли сили…

Като цяло една от основните критики към хоръра е, че няма какво ново да предложи на зрителя и ако трябва да съм честен, “Полтъргайст” не се и опитва да го направи. Вместо това филмът на Сам Рейми използва познатият още от “Ужасът в Амитивил” сюжет за нова, обитавана от духове къща, за да разкаже напрегната и интересна история, която държи зрителя на нокти за всичките час и половина, колкото е времетраенето на филма. Заслуга за това имат и актьорите, които се справят особено добре. Това важи най-вече за децата и по-специално за Кайл Катлет, който прави страхотно изпълнение на младия Грифин, изправил се срещу собствения си страх. Все пак добра дума заслужават обаче и колегите му Кенеди Клементс /Мади/, Саксън Шарбино /Кендра/ и по-големите Сам Рокуъл, Розмари Деуит и Джаред Харис. Тяхната работа се улеснява от динамичния сценарий, реализиран с помощта на визуално впечатляващи специални ефекти, бомбардиращи зрителя с призрачни видения на 3D. Ще излъжа, ако ви кажа, че съм се изплашил на сериозно, но няколко момента са действително доста стряскащи. Музиката на новия “Полтъргайст” също не е за изхвърляне, а похвала заслужава и майсторството, с което историята вплита съвременните технологии към призрачните видения, като така филмът избягва лудитството на изкуствените анахронизми, понякога характеризиращи жанра. Въпреки, че сюжетът не губи много време да градира напрежението, а от самото начало почва със стряскащите събития, филмът успява да се конструира така, че да достигне кресчендо в наистина зашеметяващите финални сблъсъци със света на духовете, представящи чудовищна визия на техния отвъден затвор. Резултатът от всичко това е мощен и забавен съвременен хорър, който е достоен да запознае новото поколение фенове със страховитата легенда за Полтъргайста!