След като предните две седмици Ви представих погледа на изкуствения интелект Gencraft към персонажите от книгите, които съм писал през годините, днес ще се спра на опитите му върху любими мои образи от познати и обичани поредици, рецензирани в Цитаделата. Тук практически е едновременно по-лесно и по-трудно, тъй като тези персонажи са познати и просто трябва да опишеш как искаш да ги видиш, но пък ако интелектът не ги знае, може да ги обърка и да създаде нещо далеч от първоначалната идея. Горе виждате Супермен, който мисля се получи прилично, доволно як.
Тук мисля също е ясно, че става дума за Хари Потър, а макар картината да има някои от бъговете, характерни за артовете от изкуствен интелект, мисля, че предава добре решителността на персонажа, показана в изражението му. Всъщност Хари е един от героите, с които си играх най-много, което е логично, предвид това, че той е може би любимият ми фентъзи персонаж.
Тук Хари Потър е пораснал, по време на изпитанието му в езерото от четвъртата книга за Огнения бокал, когато трябваше да спаси най-добрия си, макар и точно тогава не докрай верен приятел Рон Уизли, но после измъкна и сестрата на Фльор. “Генкрафт” отново добре пресъздава изражението му, изразяващо липса на колебание от това, че трябва да постъпи така, както е редно, а не просто да си гони точките за турнира.
Eто го и съперникът на Хари, младият магьосник от “Слидерин” на име Драко Малфой. Мисля, че той също е лесно разпознаваем, като освен правилните цветове на костюма и косата му отново точно е пресъздадено и високомерието му, което личи в студеното изражение.
Тук Драко Малфой е по-голям, а макар да се съмнявам изкуственият интелект да разбира от такива емоции, в тази картинка виждам доста тъга, което според мен изпраща образа към събитията от “Хари Потър и нечистокръвния принц”, когато той трябваше да влезе в ролята на убиец и за негова чест не успя да го направи.
При Анакин Скайуокър също е улучено изражението, като ми прави впечатление, че е уловен гневът, който този герой носи в себе си и в крайна сметка го потопи в тъмната страна. Това се случи в “Епизод III – Отмъщението на ситите”, който филм е и основното ми вдъхновение за тези изображения, тъй като за мен тогава поредицата “Междузвездни войни” достигна своя връх, който за жалост никога повече не достигна.
Един от големите проблеми с изкуствените интелекти е, че вкъщност начинът, по който те работят няма абсолютно нищо общо с човешкото съзнание и поради тази причина ние много трудно можем да схванем защо те правят едно, а не друго. Тази картинка едва ли е доказателство точно затова, но въпреки това ми се струва интересно решението на “Генкрафт” да изобрази Анакин с поза и изражение, напомнящи по-скоро на класически уестърн, отколкото на Star Wars.
Този арт е може би любимият ми, изработен от “Генкрафт” за персонаж, който не е измислен от мен, а на него е изобразен Питър Певънзи от поредицата “Хрониките на Нарния”. Тя има няколко адаптации, в които различни актьори изпълняват ролята на образа, поради което реалистичен арт за него излиза доста деформиран. Това важи малко или много и за останалите персонажи, което ме накара да избера аниме стила за изображенията им, но резултатът при Питър поне според мен е изключителен.
Не толкова доволен съм от образа на Пърси Джаксън, не защото се е получил зле, а защото на пръв поглед артът изглежда малко безличен, така че да може да изобразява различни персонажи. Мисля си обаче, че цветът на очите е страхотно попадение на “Генкрафт”, а макар може би да си го внушавам, в чертите на лицето му усещам и нотка от чувството му за хумор, отличаващо го в книгите на Рик Риърдън.
Доста запомнящ се е този арт на Миказуки Мунечика от “Тукен Ранбу”. Макар да не повтаря точния стил, с който е нарисуван героя в анимето и играта, той за мен хваща както характера, така и излъчването му, макар орнаментите по кимоното му да са странни и на ръба на бъга. Предвид факта, че той е меч, получил тялото на човешко същество, може би обаче са на място.
Много съм доволен от това как се получи този арт на Харука Нанасе от Free!, представящ как би могъл да изглежда героя, ако се търси малко повече реализъм в изображението му отколкото предполага аниме стила. При изображението му в цял ръст “Генкрафт” не успя да го пресъздаде точно така, както е описан в оригиналната поредица, но все пак ще споделя един от опитите, който се получи малко по-добре от останалите:
Все пак опитите ми с Хару бяха далеч по-ползотворни от опитите да докарам добро изображение на големият му съперник, но и приятел от детинство Рин Мацуока, който ту излизаше с неправилни пропорции, ту с излишни орнаменти или дори липсващи крайници. Все пак обаче с триста и трийсет зора успях да получа нещо, което се доближава до ниво, годно за споделяне:
Макар, че косата не е в правилния оттенък, а и откъде се взеха тия кърпи или каквото е там по него ми е трудно да преценя. Все пак героите от Free! ми бяха песен спрямо персонажите от “Цар Лъв”, в чиито изображения “Генкрафт” тъй й не се справяше. Интересно ми стана обаче, че когато му зададох аниме стил, той преобърна образите на антро фърита и така се получиха интригуващи картини.
От тази картинка ми става ясно, че ако Симба бе антропоморфен, щеше доста да прилича на Лайън-О от “Гръмотевичните котки”, което може би не е голяма изненада, предвид това, че и двамата са червеногриви лъвове. Не мога обаче да си изкривя душата, доволен съм от това как излезе този образ.
Още по-внушителен обаче ми е Императора на джунглата Лео (порасналият Кимба), в чиито образ освен лъвска сила долавям и някак мистичното излъчване от едно японско изображение. Не изключвам затова силна роля да играе автосугестията, но все пак този бял лъв ми се струва действително величествен.
Този колосален робот не прилича особено на Оптимус Прайм, който трябваше да изобрази, но за сметка на това според мен чудесно изобразява могъщ рицар от миналото на планетата Кибертрон, като “Генкрафт” чудесно хваща атмосферата на този свръхтехнологичен и роботизиран свят, родина на героите от поредицата “Трансформърс”.
Ако в някое далечно бъдеще Бъмбълби стане древен прайм, мъчещ се да оцелее на пустинен свят, може би нашата Земя след ефектите от климатичните промени, може би ще изглежда като тази страховита машина, която “Генкрафт” извади. Машина да рисува друга машина е доста мета, като се замисли човек, а резултатът е може би точно толкова странен, колкото бихме могли да очакваме.
Понякога обаче точността на изображението не е от чак такова значение. Тръпки ме побиха, когато зададох на “Генкрафт” задача да изображи Ужасът в Амитивил. Макар като архитектура къщите, които ми предложи да имат различен стил от този на дома, обитаван в действителност от семействата де Фео и Лутц, излъчването не може да се сбърка, на сбъркано, неописуемо зло. С тези изображения слагам и края на днешната статия!
Александър Драганов
Последни коментари