Новолуние

Няма и два месеца, откакто на българския пазар се появи “Здрач”, първата част от едноименната бестселърова сага на Стефани Майър, вече на родния език се появи и “Новолуние”. Теоретично, аз няма нужда да чакам излизането на книгите на български – има ги любителски преведени в Интернет, а и аз нямам никакви проблеми да си ги чета в оригинал. Това би било и логичното от моя страна, понеже първата книга истински ме грабва със своя увлекателен стил, затрогващ сюжет и чаровни герои. Въпреки това, аз реших да усетя магията на поредицата, като чинно чакам излизането на книгите и за щастие, “Егмонт” бързо пусна на пазара и втората част.
В началото на “Новолуние” Бела и Едуард вече сериозно ходят заедно, като едно единствено нещо замъглява щастието им – Бела иска да стане вампир като любимия си, а той не иска да рискува душата и, като я ухапе. Нещата обаче много бързо се влошават, когато битов инцидент по време на рождения ден на Бела едва не коства живота и заради прастарата жажда на вампирите за кръв. Това кара Едуард и останалите от семейство Кълън рязко да се изтеглят от Форкс и така Бела остава сама, откъсната от любовта на живота си. Момичето потъва в черно отчаяние, превръщайки се в бездушна кукла, сянка на себе си и единственият, който може да докара усмивка по лицето и е Джейкъб, младия индианец от близкия резерват ла Пуш. Много скоро обаче към любовната мъка на Бела се добавят и други проблеми, тъй като не всички вампири са напуснали областта на Форкс, а в това време в гората се появяват други чудовища, вълкообразни създания, по-големи от мечки, които оставят след себе си кървави следи и изчезнали туристи…
“Новолуние”, както и първата книга “Здрач” е майсторски описана история, в която Стефани Майър умело е вплела историята за вечната любов (за вдъхновение на книгата служи легендарната Шекспирова пиеса “Ромео и Жулиета”) със също така неумиращите легенди за вампири и върколаци, като майсторски преоткрива техните образи за новото поколение читатели. И макар действието да не тече с умопомрачителна скорост, книгата се гълта на един дъх, а емоциите на героите ги правят приятели на четящия. Финалът е красив, подобно на “Здрач”, но за разлика от него оставя видима посоката, в която ще се движат останалите две книги и оставя читателя нетърпелив за още.