Мегалодон

Мегалодон

Когато преди известно време попаднах на романа „Мегалодон“(оригинално заглавие MEG, издаден у нас от ИК „Обсидиан“, 1999) от напълно неизвестния за мен Стив Олтън, първата ми реакция беше на дълбок скептицизъм. Така де, какво толкова може да има в този роман, което да ме грабне? Човекоядна акула? О, стига, това сме го виждали къде ли не.
И все пак вечерта реших да попрочета малко… и просто не можах да я оставя. Защото това не е просто обикновена история за гугантски акули, а нещо повече.

Сюжетът като цяло е сравнително простичък – Джонас Тейлър е дълбоководен водолаз, работещ за американските ВМС. Повреме на свръхсекретно спускане до дълбините на Марианската падина в Тихия океан, той с ужас вижда как от черните води изплува гигантски бял призрак – чудовищна акула, чиято кожа излъчва мека бяла светлина. В последвалите събития умира човек, мисията се проваля, а самият Джонас остава обсебен от кошмара на това спускане.
Години по-късно, той все още е обсебен от Мегалодона и, издържан от жена си, започва да учи за палеобиолог. Възгледите му обаче са смятани са странни и никой не му обръща сериозно внимание… докато едно особено предложение не става причина той отново да поеме към морските глъбини.
Масао Танака – негов стар приятел, го моли да участва в операция по изтеглянето на един БПДИ – безпилотно устройство за дълбоководни изследвания. Приемайки с неохота, Джонас отновово се спуска в Ада… и за втори път се среща с чудовищния кошмар, обсебил живота му. Отново умира човек – ала този път студената водна бариера, която пречи на адаптиралия се към топлината на хидротермалните извори мегалодон да изплува на повърхността е преодоляна – грамадна женска изплува нагоре, къпеща се в алената кръв на убит от нея мъжки.
Оттам насетне започва истинския кошмар – стотици нападения над хора, тюлени и китове разтърсват Тихия океан, докато чудовището се приближава към гъсто населените плажове. Ала това е най-малкият проблем. Защото Джонас скоро разбира, че чудовищната акула е бременна…
Романът е написан брилянтно. Има много действие, страшно много кървави сцени и добре описани герои – особено Джонас е много ярък образ с интересна история. Изобщо – заслужава си да я прочете човек (книгата обаче е издавана у нас отдавна и е малко вероятно да се намерят останали екземпляри, освен в антиквариатите).
И така. Морето отново е спокойно…. или поне докато на пазара не се появява продължението – „Падината“.

Изминали са четири години от събитията в предходната книга. Ейнджъл – детето на женския мегалодон от първия роман, вече е 33 метрова възрастна акула – главна атракция в Института „Танака“, който вече е собственост на магната Бенедикт Сингър.
Никой не обръща внимание на опасенията на палеобиолога Джонас Тейлър, че акулата ще се опита да избяга и да се върне в тихоокеанския Огнен пръстен, а оттам – в Марианската падина.
Ала акулата се освобождава и Джонас Тейлър, придружаван от красивата, но безскрупулна дъщеря на Сингър – Селесте и егоистичния учен Майкъл Марън, се впуска в ново преследва-не, което ще го отведе до района, известен като Дяволското чистилище, където освен с акулата, той ще трябва да се справи и с опитите на Селесте да го съблазни.
Междувременно, Тери Танака – дъщеря на Масао Танака и втора съпруга на Джонас (след смъртта на първата в края на предишния роман), се оказва пленница на Бенедикт на борда на титаничната дъблоководна изследователска станция Бентос.
Освен това от дълбините се задава нова заплаха. Загадъчни същества, много по-малки от мегалодона и движещи се на глутници, започвата да атакуват някои от подводниците на Сингър. Става ясно, че мегалодоните не са единствените чудовища, оцелели в мрака…
На повърхността атаките на Ейнджъл стават все по-чести – загиват много хора, а Джонас се опитва да се справи със Селесте и Майкъл Марън, докато отчаяно търси начин да спре мегалодона, докато не е станало твърде късно. И все пак последната битка отново ще се състои там – в черните води на Марианската падина, откъдето мегалодонът изплува за първи път преди четири години…
Във втория роман от серията, Олтън (автор и на други страхотни романи, като Goliath, Domain, Resurrection и The Loch – роман за езерото Лох Нес с изненадващ край) продължава да поддържа високото ниво, поставено с MEG. Изпипани детайли, невероятно напрежение, интересна история и много кървави сцени – всичко това прави от „Падината“ достойно продължение на страхотна книга.

Годините минават, Джонас Тейлър води спокоен живот във Флорида със семейството си, опитвайки се да забрави за ужасните събития от миналото… Докато неочаквано предложение не става причина той отново да се сблъска с кошмара… Това се случва в „Първични води“, третата книга от поредицата „MEG” и в нея Стив Олтън повдига залога на предишните две части.

Действието в третия роман се развива осемнадесет години след „Падината“. Животът на Джонас Тейлър е идиличен… въпреки многобройните сметки и дългове, които се опитва да погаси. Идеалната възможност идва, когато холивудски продуцент предлага на Джонас да даде експертните си оценки и коментари към хитовото риалити шоу “Daredevils”, което се снима в Тихия океан. Придружаван от непокорната си дъщеря, Джонас се присъединява към екипа на шоуто на борда на испански галеон. Междувременно, съпругата на Джонас – Тери, изследва китовете близо до о-в Ванкувър, Канда. Но никой от съпрузите не знае, че са навлезли в новите ловни територии на Ейнджъл – тридесетметровата акула мегалодон, която отново е изплувала от Падината.. и не е сама. С нея са и чудовищните й деца, чиито атаки разтърсват отново плажовете и открития океан, докато синът на Джонас и Тери – Дейвид, придружаван от приятеля на Джонас – бившия „тюлен“ Мак, се опитва отново да залови Ейнджъл. Междувременно някой зад кулисите на „Daredevils” се опитва да се домогне до Тейлър, използвайки „домашния си любимец“ – мъжкия мегалодон, известен като Белязания…
А скоро се разбира, че в дълбините на Падината дебне чудовище, в сравнение с което Мегалодонът е малка рибка….
Рядко се случва книгите от една поредица да стават все по-добри с всяка следваща, но MEG е от онези книги, за които правилото не важи. С още повече мегалодони, един по-зрял и отговорен Джонас Тейлър, както и с новите си завладяващи персонажи (и един стар познайник), „Първични води“ е най-добрата част от поредицата.

Наскоро се очаква излизането на четвъртата книга от серията: „Аквариумът на Ада“, а Олтън подготвя още една, пета част с първоначално заглавие „MEG: NighStalkers”. Готви се и екранизация по първия роман, макар New Line, които трябваше да поемат проекта, да са се отказали от него. Но това е за в бъдеще.
Изобщо – за всички онези, които са харесали „Челюсти“ и „Джурасик парк“ или пък просто обичат тръпката, криптозоологическите загадки и качествените научнофантастични трилъри, поредицата MEG предлага всичко, от което се нуждаят, за да си прекарат чудесно.