МАРШРУТ 666

“Маршрут 666” или на английски, “Reliquary” (буквално “Реликвеник”, хранилище за мощи) от Дъглас Престън и Линкълн Чайлд е продължение на предишен техен хит, получилия и екранизация роман “Реликвата”. Той отново ни среща с познатите герои – красивата Марго Грийн, която е и талантлив учен, екцентричния агент от ФБР Пендъргаст и коравия полицай Винсънт Дагоста. Изминала е година и половина от зловещата битка на тримата с Мбвун, ужасяващия звяр, който окървави Музея по Естествена История в Ню Йорк. Но ето, че сега отново започва серия отблъскващи убийства, оставящи гротесктно осакатени тела – първо на отчаяни бездомници, скрили се в тунелите под града, а после и на нормални, дори богати хора. Като, че ли някаква група от хора се опитва да имитира кървавите дела на Мбвун, но дали обяснението е толкова просто? Защо Грег Кавакита, един от учените, оцелели от атаката над Музея сега е убит? Какво кара просяците под земята да се събират на все по-големи и големи групи? Кои са загадъчните Бръчкави?
Докато Дагоста, Пендъргаст и Марго разнищват загадката, постепенно пред тях се разкрива ужасяващ план, който поставя под въпрос самото екоравновесие…
Дали защото очаквах много предвид рекламата на книгата, направена ми от мои приятели или поради нещо друго, но аз не харесах “Маршрут 666” така както “Реликвата”. Действително тук противниците са повече и планът им е далеч по-грандиозен, но независимо от това екшънът не се увеличава драстично и отново е запазен само за последните страници, до които стигаме през въздълго въведение, спасено единствено от четивния стил на авторите. Друг проблем на книгата е прекомерното и залитане в социалната тематика на “горките бездомници” в роман, от който очакваме екшън със страховити чудовища. Апропо, макар и много, тук нито едно от тях не е на нивото на звяра от първия роман, независимо, че авторите са ги наметнали с аксесоарите на фентъзи-злодеи: дълги плащове с качулки.
Като цяло, интересен роман, но очаквах повече…е, повече.
У нас издава “Бард”.