Коя е най-успешната поредица в историята на клубните награди?
Седмица мина от връчването на ХІV-тите годишни награди на фентъзи клуб “Цитаделата”, едно събитие, което смея да кажа се е превърнало в традиционно за фендъма у нас. Те приключиха с триумф както за “Хобит”, който спечели хеттрик от победи за Филм, Герой и Злодей, така и за Пърси Джаксън, спечелил отличието за Книга на годината за рекорден четвърти път с “Кръвта на Олимп”. Всичко това е интересно като статистика и ме накара да подготвя този материал, в който си задавам въпроса – кой е най-успешният автор и коя най-успешната поредица в историята на наградите на “Цитаделата”?
За да отговоря на този въпрос, първо ще ми трябва малко история. Клубът, чието оригинално име е Национален Клуб за Фентъзи и Хорър “Конан”, е основан октомври 2001-ва година и връчва първите си награди няколко месеца по-късно, за предходната година. Оттогава насам това става ежегодна традиция, макар всяка церемония да се старае да има нещо иновативно.
През първите години от историята си клубът акцентира основно върху книгите, а чак от 2005-та започва да обръща внимание и на филмите, като от 2007-ма въвежда специална филмова награда. Освен това първоначално клубът акцентира изцяло върху произведенията, които влизат в жанра “меч и магия” – класическото фентъзи – и чак по-късно започва да разширява профила си на по-младежки фентъзита, космически епоси, а накрая и истории за супергерои.
Въпреки това, от днешна гледна точка могат да се въведат три основни категории награди.
Това са ГОЛЕМИТЕ НАГРАДИ, които се гласуват от феновете. МЕМОРИАЛНИТЕ НАГРАДИ, които се дават на класически автори и произведения. ПООЩРИТЕЛНИТЕ НАГРАДИ, които се дават на произведения, привлекли недостатъчно внимание през годината или останели незаслужено без приз в ГОЛЕМИТЕ НАГРАДИ. През годините тези награди не са били едни и същи – призът за Автор в началото е по-скоро мемориален и по-късно става състезателен, а Международен хит на годината – за непреведено заглавие – по-скоро еволюира в обратната посока. Въпреки това отчитам това разделение, тъй като не всички награди са напълно равностойни. Аз обаче ще се постаря да представя различните шампиони на клуба през призмата на всичките им отличия. По разбираеми причини ще се спра само на тези автори и поредици, които имат по повече от една победа, независимо от това, че имаме много силни индивидуални шампиони като “Игра на тронове” от Джордж Р.Р. Мартин, спечелила първия приз за Книга на годината или Сюзан Колинс, станала Автор на годината за 2014-та заради “Игрите на глада” и “Грегор Горноземеца”. Няма как обаче с един успех да си най-големият победител в историята, колкото и ценен да е той.
Затова – по ред!
Започвам от първия носител на наградата Автор на годината. Това е Реймънд Фийст, който спечели тази титла през 2002-ра година за романите от поредиците “Сага за войната на разлома” и “Войната на студенокръвните”. Той винаги ще бъде специален за историята на клуба, тъй като наградата за Автор на годината може да се печели само веднъж! Когато Рей триумфира с приза тогава, феновете му очаквахме още много победи през годините, но в края на годината журито, което тогава определяше основните победители, избра “Даровете всечовешки” на Дейвид Фарланд за Книга на годината, а през 2003-та трилогията “Крондор” остана втора, зад “Хари Потър и орденът на феникса”. Въпреки това, Фийст спечели още два ценни приза през следващите години. За силното представяне на “В кралството на Мрачния” през 2009-та той се поздрави с наградата “Феникс” за фентъзи класика, запазена за неговите истории за Разлома, а за 2013-та финалът на сагата “Краят на Магьосника” спечели званието “Международен хит на годината”.
Р.А. Салваторе, който спечели наградата за Автор през 2004-та, има още по-добри статистики. Два пъти негови произведения – “Наследството на Мрака” за мрачния елф Дризт и “Пробуждането на демона” за рейнджъра Елбраян печелиха голямата награда за Книга на годината, което накара издателите му “Инфодар” да го нарекат най-популярния фентъзи автор в България средата на миналото десетилетие. Дризт има и награда “Феникс” за фентъзи класика, но пропусна да спечели наградата за Герой на годината, когато бе номиниран през 2011-та. Въпреки това с четири победи, три от които в най-престижните класове, Салваторе е сред най-успешните автори в историята на клуба.
Тери Брукс, спечелил наградата за Автор през 2004-та за книгите от поредицата “Шанара”, също е успявал да прибави титлата за Книга на годината в списъка си с отличия. Това стана през 2009-та, когато на върха в нашата класация застана класиката “Камъните на елфите”. Няколко години преди това, “Първият крал на Шанара” спечели и наградата “Феникс” през 2005-та. Така Брукс има три големи отличия от “Цитаделата” – с едно зад Салваторе, но наравно с Фийст.
Дейвид & Лий Едингс дълги години бяха считани за най-популярните автори в “Цитаделата” и това не беше без причина. Техните епични романи “The Elder Gods” и “The Treasured One” спечелиха първите две отличия за непреведени книги Международен хит на годината през 2003-та и 2004-та, а през 2005-та тандемът спечели наградата за Автор на годината и приза “Феникс” са епоса “Белгариад”. Това са четири отличия, които поставят семейство Едингс наравно със Салваторе, въпреки, че липсва перлата в короната – наградата за Книга на годината.
Саймън Р. Грийн, който сякаш зае мястото на Едингс през последните години, също има няколко престижни отличия от нашите класации. Британският ас има награда “Феникс” за космическата сага “Deathstalker”, отличие за Автор на годината през 2011-та и два приза за Международен хит на годината – за A Hard Day’s Knight през 2011-та и за Once in a Blue Moon преди седмица. Така Саймън има четири отличия, колкото Едингс, макар че както при тях липсва най-сладкото – за Книга на годината. “Шадоус Фол” бе номинирана за 2013-та, но остана втора.
Как се справят спрямо класиците по-новите автори?
Майкъл Скот има три отличия – за Откритие на годината през 2009-та, за Най-добро продължение през 2010-та и голямата награда за Автор на годината, спечелена през 2012-та. Всички те са основно за поредицата “Тайните на безсмъртния Никола Фламел”, издавана от “Хермес”.
Касандра Клеър е печелила само две награди, макар постоянно да е в челните места на класиранията ни от 2010-та насам – за Откритие на годината и голямата награда за Автор на годината за 2013-та.
По-особен е случаят с вампирската поредица “Здрач” на Стефани Майър. Тя изригна през 2009-та година, когато книгите от основната сага бяха преведени на български и спечели приза за Автор на Стефани, за Книга на годината (първата част), за Филм на годината (адаптацията по “Новолуние”), за Герой на годината (Едуард, естествено). През следващите години “Здрач” винаги бе номиниран и се класираше добре, но без да блести повече с първи места. Дори така обаче се събират четири титли в основни категории – съвсем нелош резултат!
Малко изненадващо за мен, статистиката показа много, много добри резултати за Кристофър Паолини. Младият писател е печелил приза за Автор на годината през 2008-ма, за Книга на годината – “Наследството” спечели през 2012-та, два пъти “Международен хит на годината” за “Eldest” и “Brisingr”, отличие “Феникс”, когато излезе филмът “Ерагон” през 2006-та. Това прави, че Паолини е печелил цели пет награди и това го класира както пред “класиците”, така и пред съвременни автори като Клеър, Майър и Скот.
И сега преминаваме към големите фаворити!
Макар историите за супергерои да участват в наградите едва от 2011-та година, Батман вече събра цели четири отличия. Това стана основно благодарение на “Черният рицар – Възраждане”, който през 2012-та стана Филм на годината, а Батман и Бейн взеха призовете за Герой и Злодей, но също и за Arkham Origins, която взе отличието за Игра на годината през 2013-та.
“Междузвездни войни” се радва на почти постоянна популярност в клуба и това личи по броя награди за звездните приключения на Джордж Лукас. Победният марш започва през 2005-та, когато сагата печели награда “Феникс” за “Отмъщението на ситите”. Следват безпрецедентните три отделни награди за Злодей на годината, спечелени от Дарт Вейдър (естествено!) през 2008-ма и по-слабоизвестните Кронал през 2009-та и Дарт Малгус през 2011-та. Освен това “Междузвездни войни” има награда и за Сериал на годината, спечелен от Clone Wars за 2013-та и две отличия за Международен хит на годината, за “Darth Bane – Path of Destruction” на Дрю Карпишин през 2006-та и за “Plagueis” на Джеймс Лусино през 2012-та. Така “Междузвездни войни” събира общо седем отличия от наградите на “Цитаделата” и всичко това още преди излизането на новите филми, първият от които, “Силата се пробужда”, очакваме края на тази година.
Средната земя на Дж.Р.Р. Толкин също се радва на уважение и обич от феновете в клуба. “Децата на Хурин” спечели наградата “Феникс” за фентъзи класика, която връчихме на преводача Любомир Николов – Нарви, но истинските успехи дойдоха с екранизациите на “Хобит”. “Неочаквано пътешествие” наистина се размина с победата през 2012-та, но затова пък “Пущинакът на Смог” и “Битката на Петте Армии” пожънаха богат урожай от отличия – два пъти хетрик за Филм на годината, за Герой на годината – съответно Леголас и Бард, и за Злодей на годината – респективно Смог и Азог. Така, 80 години след първото издание на “Хобит”, историята остава една от най-популярните в клуба със седем отличия, колкото и “Междузвездни войни”, но в доста по-главни категории! Можем само да си представяме какво ще станат, ако Питър Джаксън събере нови сили, а наследниците на Толкин склонят за филмиране на “Силмарилион”…
Изброявайки рекордьорите в историята на клуба е невъзможно да подминем “Пърси Джаксън” на Рик Риърдън. Преразказваща старогръцките легенди и митове за съвременния читател, тази поредица спокойно може да се нарече най-популярното фентъзи за последните години! Появата й на наградите на клуба бе още през 2009-та година, когато Percy Jackson and the Olympians взе наградата за Международен хит. Година по-късно оригиналната поредица “Пърси Джаксън и боговете на Олимп” взе и голямата награда за Книга на годината, Риърдън стана Автор на годината, а Пърси, синът на Посейдон – Герой на годината. Нещо повече – филмовата адаптация по “Похитителят на мълнии” на Крис Кълъмбъс отнесе приза за Филм на годината, а The Lost Hero дублира успеха за Международен хит! Победният ход не прекъсна и през 2011-та, когато “Изчезналият герой” повтори успеха на Пърси за Книга на годината, а Джейсън Грейс, синът на Юпитер, се окичи с наградата за Герой. И ако си мислите, че това е зенитът на успехите на поредицата, почакайте – “Домът на Хадес” и “Кръвта на Олимп”, които довършиха сагата за Героите на Олимп също спечелиха основните награди за Книга на годината. С техните успехи общите победи на Пърси достигат общо 10, при това все в основни категории. Съкрушителни резултати, придружени с рекорд от четири победи в главната категория за Книга на годината.
И все пак най-успешната поредица в историята на клуба си остава…
ХАРИ ПОТЪР!
И това не бива да ви изненадва. Вълшебната сага на Дж.К. Роулинг ни държа омагьосани от 2003-та година, когато “Хари Потър и орденът на феникса” спечели приза за Книга на годината до 2011-та, когато “Хари Потър и даровете на смъртта – част 2” взе отличието за Филм на годината. Помежду това история за младия магьосник спечели още два пъти приза за Книга на годината – за Нечистокръвния принц и Даровете на смъртта, стана първият победител в категорията за Филм на годината с “Орденът на феникса”, взе два пъти победа за Герой са годината с Хари през 2007-ма и синът му Джеймс през 2008-ма (за фенфиковете на Джордж Норман Липърт), за Злодей с лорд Волдемор през 2010-та, за Международен хит и Феникс с Даровете, които през 2007-ма бяха короновани с уникалната титла “Абсолютен шампион на фентъзито”, за Фентъзи на десетилетието през 2010-та, за Събитие на годината – финалът на филмите през 2011-та. Това прави общо 13 отличия за вълшебния свят на Роулинг, чиято популярност едва ли някой може да оспори. Най-хубавото – тепърва идва нова трилогия за магьосниците, която, макар и филмова, ще ни разкрие нови щрихи от уникалната вселена на Дж.К. Роулинг и – може би – ще донесе нови награди 🙂
Последни коментари