Продължавам прегледа на класически анимации от компанията “Дисни” по случай 100 години от създаването им. Днес спирам вниманието си на “Аладин”, класиката от 1992-ра година с участието на незабравимия Робин Уилямс.
Аладин е бедно момче, което живее по улиците на арабския град Аграба заедно със своята маймунка. Принцеса Ясмин пък е непокорната дъщеря на султана, която се чуди как да се отърве от досадните женихи, водени от баща й. В опит да се измъкне от двореца, тя попада сред по-бедните квартали и така се запознава с Аладин, но това едва не коства живота му, когато бива заловен от стража и хвърлен в тъмница. Свободата му е осигурена от мистериозен старец, наел го в замяна за тайнствена задача. Това всъщност е великият везир Джафар, търсещ вълшебна лампа, която ще го направи най-могъщ в целия свят…
Когато бях малък “Аладин” беше вторият ми най-любим анимационен филм след “Цар Лъв” и затова реших да го гледам отново още миналия месец с голям мерак… и ме чакаше неприятна изненада. С очите на възрастен ми се стори доста муден, хуморът прекалено подчертан, принцесата твърде опърничава. Зарязах го по средата, но снощи ми дойде друг акъл и го догледах. Оказа се, че втората половина на филма дава сърцето му, на практика след като ухажването на Аладин и Ясмин потръгва. Песента A Whole New World е наистина омагьосваща и красива, а анимацията, винаги безупречна за класиките на “Дисни”, този път наистина представя героите по очарователен начин. Но понеже съм си момченце, аз държа най-много на екшъна и затова останах доволен от финалната конфронтация с везира Джафар, един наистина сатанински злодей.
“Аладин” беше получил римейк на игрален филм от режисьора Гай Ричи, но според мен избраните актьори там бяха антипатични и поради това резултатът не бе така добър както в “Цар Лъв” или “Книга за джунглата” (но по-добре от “Красавицата и звяра” с Ема Уотсън). Старата анимация обаче си остава много силна и заслужава вниманието ви… пък и какво по-подходящо гледиво в жегите?
Ревю на Александър Драганов
Последни коментари