По принцип това ревю беше резервирано за Хелоуин, но се наложи да изчакаме наближаването на празниците. В крайна сметка обаче дебютният брой на списание „Агамор“ е възможно най-коледното списание за интерактивна литература – поради причини, които ще разберете в ревюто.
Списание „Агамор“ за първи път вижда бял свят през 2022 година и е нещо като естествено продължение на предишното издание „Списание за книги-игри“. Още от корицата става ясно, че фокусът е върху снежната/зимната атмосфера в жанра, както и върху своеобразното му честване в България под надслова „30 години книги-игри в България“. Като цяло числото 30 е символично за броя, тъй като в него може да прочетете 30 мнения от 30 фена на жанра (доста от тях и автори), както и 30 въпроса към Майкъл Майндрайм – един от старите майстори на книгите-игри.
Макар да има добри статии, посветени на интерактивната литература, фокусът на списанието са книгите-игри и разказите-игри. А такива има немалко. Като се има предвид, че тематиката на този първи брой са зимните/полярните сюжети, мисля, че е най-удачно първо да обърна внимание на „Сезон на тайни“ от Радослав Апостолов. Това е творба, за която слушам от известно време насам. Сега, след като я изиграх, смея да твърдя, че това е книга, която заслужава собствено издание.
Група симпатични младежи решават да прекарат коледните празници в хижа в планината. Всеки от тях носи собствен багаж (тревоги и тайни), но успява да поддържа маскарад на лицемерие. Постепенно обаче нещата започват да стават странни, а на моменти дори плашещи. Дали за това са отговорни злите сили, които се явяват в мръсните, поганни дни? „Сезон на тайни“ черпи вдъхновение от българската митология и надминава всичките ми очаквания за една качествена книга-игра. Бих отишъл още по-далеч, като кажа, че авторът прекрасно разбира как работят човешките взаимоотношения и как се пише диалог. Чисто като текст „Сезон на тайни“ изпреварва и творби, които имат претенцията да не са игри.
Както вече споменах, това е история, която заслужава самостоятелна книга, както и самостоятелно ревю. Крачейки из заснежените преспи с героите от „Сезона“, стигаме отново до числото 30. Става дума за статията „30 мразовити истории“ от Георги Димитров – Der, която представлява стойностна хроника на зимните игри, издавани в България в периода от 1993 до 2022 година. Тя започва с излизането на „Таен агент А.С.“, минава през книги като „Ледено безмълвие“ и „Ледените пирати“ и приключва през 2021 година с „Приключение в планината“. В този ред на мисли, ако сте зажаднели за още снежни приключения, към днешна дата може да прочетете и „Кървав сняг“ на Бранимир Събев. Неговата творба обаче може да откриете на страниците на съвсем новото списание за книги-игри „Алфа и Омега“.
Връщайки се отново в сферата на интерактивните приключения, друго много интересно за мен заглавие в „Агамор 1“ е „Мелинда: Първи пламъци“ от Кирил Иванов. Това е спин-оф (прощавайте за чуждицата, но не се сещам за по-подходящ термин) история от света на „Котаракът на Ал Торо“, наречен Крея. „Първи пламъци“ разказва пиратската история за огнената вещица – персонаж, познат от приключенията на „Котаракът и Абаносовият дракон“.
Уви, не успях да прочета всички останали разкази-игри, но най-силно впечатление ми направиха няколко статии, които не мога да подмина, приключвайки ревюто. Горещо препоръчвам статията „Кълъч – от трето лице“ на Валентин Янков (kartacha), която ще ви провокира да погледнете под друг ъгъл дизайна на изборите в книгите-игри. Дадени са чудесни примери с „Гримоар“, както и с видеоигри като Disco Elysium. Разбира се, на последно, но не по важност място, оставям статията на Ал Торо за персонажите – ценен материал, представляващ своеобразна работилница за създаването на книга-игра.
В общи линии, връщайки се назад към този брой 1 от 2022 година, мога да кажа, че е поставено ударно начало на една хубава традиция. Това е вълнуващо за мен, тъй като дори като ученик пропуснах манията по списанията „МЕГА“, които и до ден днешен фенове разменят помежду си. А появата на конкуренция като „Алфа и Омега“ е ясна заявка, че жанрът в България все още е жив.
Ревю на Васил Мирчев – младши
Последни коментари