На 74 годишна възраст си отиде легендарният Любомир Николов – Нарви, може би най-големият фентъзи писател на България. Любчо, както го наричаха приятелите му, е известен с преводите си на шедьоври в световната жанрова литература като “Властелинът на пръстените” и “Силмарилион” от Джон Р. Р. Толкин, “То” от Стивън Кинг, ревизираното издание на “Заклинателят” от Уилям Питър Блати, “Цветът от космоса” и “Сянка над Инсмут” от Хауърд Лъвкрафт. Като автор, той е до голяма степен отговорен за бумът на книгите-игри у нас, като сред най-известните му заглавия са “Замъкът на таласъмите” (екранизирана като телевизионна игра) “Огнена пустиня”, “Гората на демона”, “Господарят на зверовете”, “В лабиринта на времето”, “Нощта на върколака” и много, много други, писани под псевдоними като Колин Уолъмбъри и Тим Дениълс. В последните години той работеше по епичното фентъзи “Сивият път”.
Лек път през Вечността, приятелю! Дължа ти много от самото си детство насам, както бях написал последно, и е хубаво, че винаги можем да те имаме като пример, сподели в социалната мрежа “Фейсбук” колегата му в интерактивната литература Ейдриън Уейн.
Поетът и общественик Манол Глишев коментира:
Любо преведе Толкин на български и това само по себе си е възхвала над възхвалите. Направи го по начин, който доближи английската провинция до селото на Елин Пелин и Чудомир, както знае всеки, който се е забавлявал с великолепно побългарените имена на хобитските села Жабомор, Фукови оврази или Щурчов дол и семействата Майтапер и Влачи-Торбинс. Любо превеждаше и Стивън Кинг, като му запазваше на български направо стайнбековското звучене. Любо за първи път преведе и Лъвкрафт. Кой не е тръпнал при четенето на “Цветът от Космоса”? Любо написа “Червей под есенен вятър”, “Десетият праведник” и “Доказателство за разумност” – едни от най-фините текстове в нашата фантастика, толкова ценни, колкото и обичаните страници на Лем, братя Стругацки или Артър Кларк (когото Любо също беше превеждал).
Любо написа десетки книги-игри, внесе този забавен жанр у нас и въведе цялото деветдесетарско поколение хлапета в непознати светове на чудеса и приключения. Той буквално създаде нови автори, защото беше щедър със съветите, помощта, знанията и книгите си. В собствените му истории разликата между добро и зло винаги е ясна – и етичният избор винаги се възнаграждава. Дори кратките му предговори издават неговия истински добър нрав, винаги съчетан с кротък хумор и ненатрапчива ерудиция.
Колегата Жоро Пенчев от списание ShadowDance написа:
Достолепен, благонравен, дълбок. Мъдреци като него сякаш ни липсват в тези дни на инфлуенсъри, предприемачи и сатрапи. Малкото останали си отиват.Светъл да е пътят ти, Любо, Колин, надалеч от тази гора на демони, някъде там из омагьосаните острови към покоите на Мандос. Носи из небето на лодката си звездата-силмарил на българската фантастика. Ще липсваш!
Любомир Николов – Нарви беше лауерат от годишните награди на Цитедалата, печелил отличията ни за Българска книга на годината (с “Ледената цитадела”), за Български автор на годината, за преводач на годината и “Златна руна” за цялостен принос в развитието на жанра у нас. Той посети едно от първите събития в историята на клуба, фестивала “Конаниада”, провел се в Клисура през 2002 година и там търпеливо отговаряше на всички въпроси от феновете досред нощ, като направи впечатлението на скромен, но безкрайно талантлив човек, изпитващ огромна обич към читателите. За жанра и за нас като хора е тежка загуба, че такава забележителна личност вече не крачи сред нас, но сме сигурни, че с преводите си е оставил неизлечима следа, която завинаги ще го остави като най-ярката звезда в историята на българското фентъзи. Дълбок поклон пред светлата му памет! На края на тази тъжна новина, споделям любимия си превод, който Нарви е правил, от повестта “Сянка над Инсмут” от Х.Ф. Лъвкрафт:
Напрежението на върховния ужас отслабва и аз усещам странно влечение към незнайните морски дълбини, вместо да се боя от тях. В съня си виждам и върша изумителни неща, ала се събуждам не с ужас, а по-скоро с възторг. Мисля, че не трябва да изчаквам като другите да настъпи окончателната промяна. Ако го сторя, баща ми може да ме затвори в клиника, както затвориха горкия ми братовчед. Изумително, нечувано великолепие ме чака долу и скоро ще се отправя към него. Йа-Р’лиех! Ктхулу фтагн! Йа! Йа! Не, няма да се застрелям — за нищо на света не бих се застрелял!
Ще подготвя бягството на братовчед си от оная лудница в Кентън и заедно ще потеглим към вълшебната сянка на Инсмут. Ще преплуваме до смълчания риф сред морето, през черните бездни ще се гмурнем към безчетните колони на титаничния Йе’ха-нтхлеи и там, в царството на подводните обитатели, ще живеем завинаги сред чудеса и величие.
[…] отношение беше отишлият си по-рано през тази година Нарви, винаги възнаграждаващ в интерактивните си сюжети […]