След вероятно прекалено дълга пауза, от Цитаделата отново започваме с нашите интервюта. Първият ни гост за 2023-та година е Мартина Андреева, носител на наградата за Преводач на годината от церемонията на клуба ни в ДК “Средец” от януари. Днес с нея си говорим за аниме и книги!
Здравей, Марти! Благодаря ти, че се съгласи да дадеш интервю пред Цитаделата. Представи се с няколко думи на читателите ни!
Аз благодаря за това интересно предизвикателство и – здравейте и на теб, и на всички! 🙂
Аз съм Мартина Андреева, странстващ приключенец из всички светове – реални и измислени. Нещата, който ми носят най-голямо щастие, са да научавам неща (всякакви нови неща!) и всеки ден да откривам и преоткривам света. От дълго време се занимавам с книги, затова ще се нарека още професионален и прелюбопитен читател. Но също така можете да ме смятате и за много, много голям, опасен и шантав аниме фен. Чувствайте се предупредени! xD
Ти си известна като един от водещите аниме преводачи в страната. Как се появи интересът ти към този стил анимация и кога се случи това?
О, ласкаете ме с това за известността 😀 Но не мога да отрека, че съм една от най-дълго задържалите се в сферата на аниме фен преводите. Или поне така ми се струва…
Да открия аниме индустрията вероятно е било само въпрос на време за мен през вече отдалечената (около) 2006-та, когато като че ли започна цялата история.
По онова време интернет беше съвсем различно място, макар че го осъзнавам сега, от гледната точка на друг, пораснал човек. Тогава не ме интересуваше кой знае какво друго, освен… РП форумите. Надявам се, че не е толкова нужно да обяснявам какво представляваше роул плеят, както си го наричахме. Това беше най-модерното и най-вълнуващото нещо, с което съм се занимавала тогава. Вършеех из форуми наред, създавах такива, скачах из всякакви истории – Хари Потър училища, вампирски академии, абсолютно оригинални РП светове. В даден момент на едно от тези места се появи едно мъдро момиче (както става в добрите истории, вече не си спомням коя е тя и в кой точно форум се срещнахме), което ми донесе абсолютно просветление – така, както описваш героите си, ще ти е по-лесно да използваш аниме персонажи за тях. И аз, типично за мен, си казах „Хмм, какво пък ще рече да са аниме герои?“.
Препоръчаха ми D.N.Angel, където, според момичето, щях да намеря образ за най-използвания си герой в този период. О, да, намерих го, и още как. Беше съвършеният образ, който се напасна идеално с героя в главата ми. А също така анимето ме увлече на мига – нещо ново, красиво, непознато и различно. Веднага попаднах на Анимес-бг, първият сайт, мисля, за аниме и манга у нас. „Злото“ беше сторено 😀
От английски или от японски език предпочиташ да превеждаш? Къде ги научи?
Разбира се, че бих предпочела да кажа, че предпочитам японския! Но реалната ситуация е малко по-друга – познавам много добре възможностите си по японски език и знам, че мога да разчитам на себе си при преводите на аниме и филми, но въпреки това винаги предпочитам да разполагам и с английски текст за консултация, когато се налага. Случвало ми се е да превеждам без такъв, когато става дума за нещо „леко“. Например, често се случва епизоди наред диалогът да не ми е сложен – в тези моменти не изпитвам никакъв страх да действам направо. Когато обаче има определена терминология – техническа, медицинска или фентъзи такава (като в Jujutsu Kaisen например), винаги проверявам, дори и от няколко източника. Смятам, че сверяването и проверката като цяло винаги са важни за добрия превод.
Английски научих в училище, малко в университетските си години и с времето на различни други места. В нашето съвремие английският е навсякъде, така че всеки може да го упражнява и учи постоянно, ако пожелае. Не мисля, че е нещо кой знае колко особено като постижение от моя страна.
Японски изучавах първо сама у дома, след това за няколко седмици на курс в СУ „Уилям Гладстон“, а след това дълго време в езиковата школа „Агора София“. Искрено благодаря на „Агора София“ за всичко, което ми даде. Много обичам това място и… някой ден ще се върна! (Сигурна съм, че те вече са се изморили да чуват това от мен… сумимасен!). Мъничко съжалявам, че лекциите по японски в университета, които можех да избера по програма, така и не се състояха, но въпреки това и в магистърската си програма научих изключително много полезни неща за японския, японците и Япония 🙂
Ти си преводачът на поредицата Free!, която е едно от най-обичаните анимета не само в Цитаделата, но и в света. Как я откри и какво те накара да я избереш за превод?
Когато аз за първи път открих Free!, анимето все още беше далеч от известността. Това се случи с него едва в следващите няколко месеца и години (след юли 2013-та), което беше изненадващо дори за мен. По онова време, макар и да не е толкова отдавна, заглавия като Free! бяха окачествявани като донякъде рискови за пазара, тъй като се смятаха за много „момичешки“. Роля играеше както артът, така и начинът на предаване на историята. Много фенове смятаха, че е срамно да признават, че гледат подобни и затова заглавията често оставаха в дъното на всички сезонни и годишни класации. Дори си спомням как за първите няколко преведени епизода получавах редица коментари като „Ха-ха, кой ще го гледа това женско аниме?!“ Мисля, че горе-долу тогава аниме светът започна да открива, малко по малко, че по-често е важна самата история… о, и също, че има предостатъчно на брой аниме фенки, щом пък било момичешко 😉
Колкото до това как открих Free! – съвсем просто. Смятам периода 2012-2013 за един от най-силните си преводачески периоди. Тъй като задължително преглеждам всеки аниме сезон и обичам да си откривам поне едно заглавие, което да направя свой проект, Лято’13 не беше изключение. Преглеждах трейлърите и, разбира се, сред тях беше този на Free! Видях лято, море, слънце, красиво небе. Видях нещо по-ново за мен в отношенията между героите, видях спортно аниме без задължителните елементи за такова. Чух няколко определени озвучителя, разбира се… Лятото ми беше свободно… как можеше да не е „моето аниме“!
Имаш ли любими герои от Free? Кой според теб е най-силният сезон на анимето?
Обичам Рин. Често имам чувството, че Free! е повече история за него, отколкото за Хару. Рин е одухотворена, смела и мечтателна личност, цял пожар от емоции и настроения. Прекрасно изграден реалистичен герой, който е ако не невъзможно, то много трудно да пренебрегнеш.
Харесвам още Макото и Соске, като двамата лично за мен много си приличат. Те направо заслепяват с добрина, топлина и загриженост. Разбира се, и в трите категории Макото печели с малко повече точки, понеже Соске до голяма степен дължи това си излъчване и на работата на озвучителя си. А ми допада и Рей – искрен и земен персонаж, който често ме е разсмивал до сълзи, без да е направил почти нищо кой знае какво.
За мен най-силен сезон на анимето, колкото и скучно да прозвучи, си остава първият, понеже най-твърдо се е запечатал в спомените ми с прекрасното настроение, което ми носеше още докато епизодите излизаха. Но харесвам много и… последния филм, в който се събират всички емоции и истории накуп.
Можеш ли да ни кажеш други любими култови анимета, които си превеждала? Имаш ли си топ фаворит?
Мога да ви отрупам със заглавия за едно мигване на окото 🙂
Но да започна от това, че години наред сред моите проекти можеха да се открият гигантите Gintama и One Piece. Не знам кое може да е по-култово от „едно от Трите големи“, що се отнася до One Piece. В повечето случаи бях негов редактор и „преводач на песни“ (да, по едно време имаше и такава длъжност във фенсубинга), но също така и преводач, когато се налагаше. Това са повече от 700 епизода пиратски приключения и едни от най-силните арки от историята на Парчето, лично според мен – бях там, когато екипажът се събра, така да се каже 😀
Взех решението за Gintama, докато повечето други преводачи се оплакваха, че епизодите са много, че са трудни, че е изморително – някъде в периода 2007-9-ма, не помня точно. (По онова време анимето сигурно вече е наброявало повече от 60 епизода, не съм сигурна. В крайна сметка удари 360+.) И анимето наистина е всичко това като проект, дори повече. В по-голямата си част то изисква от преводача си много търпение, постоянност, ровене и търсене на произхода на някоя шега или сравнение. Злободневно е, но най-вече за японците. Често диалогът му е като да разказваш нашенски политически виц на чужденец, който си няма и понятие от това за кого говориш. А репликите са много, също така са дълги и всичко се случва мноооого бързо. Не е смешно, ако преводачът не си направи труда да потърси за какво става въпрос. Не ме е срам да си призная, че из епизодите му имам много неточности, лутания, най-вероятно огромни грешки. Но това е заглавието, чрез което трупах опит година след година. Определено е запечатало поне половината ми развитие като преводач 🙂 Gintama е шонен комедия от висок клас – често предлага камари гнусен хумор, който дори може да те отблъсне, но също толкова често и истории, които късат сърцето и може би те правят по-добър човек.
Тъй като съм работила върху почти 300 заглавия, имам купища други любими проекти и много от тях влизат в моята топ класация. Не си представям заглавието да е само едно. Нека изброя само няколко от по-популярните и познатите от последно време: FMA: Brotherhood, Fumetsu no Anata e, Golden Kamuy, Jujutsu Kaisen, Mushishi, Psycho-pass, Saiyuuki, Samurai 7, Spy x Family…
Може би не всеки знае, но ти превеждаш и книги, ако се не лъжа за издателство “Асеневци”. Как съчетаваш професионалния и любителския превод? Кое ти е по-интересно?
Превеждането на книги е сравнително нов вид дейност за мен, в която се надявам постепенно да натрупам професионален опит. И двете – превеждането на аниме и превеждането на книги – са ми еднакво интересни, тъй като двете дейности не си приличат чак толкова много и предлагат различни предизвикателства. Книгите, ако мога да си позволя поетичност, се нуждаят от човек, който да им даде глас – нов глас при превода, който все пак да е гласът на техния автор и създател. При аниметата, дори и да не е запознат с мангата, когато има такава, преводачът може да разчита на картината, на озвучителите, на музиката – толкова много неща, които да го насочват и ориентират в сцената и историята. С други думи – разчиташ на очите и ушите си. Книгите очакват да се потопиш в тях и да се ориентираш чрез силата на въображението си и там да откриеш думите им на своя език.
Изброй най-силните книги, които си превеждала!
„Червеният смях“ и „Дневникът на Сатаната“ на Леонид Андреев към момента са две от най-силните книги, които смятам, че трябва задължително да спомена. Те всъщност са в превод от руски език, който използвам много по-рядко, затова и приех задачата по превода като още по-интригуваща.
Много харесвам и детската поредица „Дневникът на Вещицата по неволя“. Беа Блек е прекрасно и смело момиченце в шантав вещерски свят. С нея абсолютно никога не е скучно!
От години си активна не само сред аниме фендъма, но и сред почитателите на фентъзи и хорър? Какво мислиш за тези общности в България?
Реално се чувствам в свои води по-скоро в общността на аниме феновете. Много по-свързана съм с техния свят и те са ми много повече „семейство“, както се беше изразил по едно време един непознат Годжо Сатору косплейър, срещнат в метрото 😀 Нямам много опит в средите на почитателите на фентъзи и хорър. Може би защото не ми идва отвътре да обсъждам твърде дълго Толкин, Лъвкрафт или Азимов, въпреки че обичам тези автори – навремето имах чувството, че ако не владея фентъзи темите, няма да си намеря мястото във фендъма. Докато разбера дали това чувство е правилно, просто се превърнах в предимно аниме и манга фен 😀
И двете общности са добре прикрити у нас, според мен, но не смятам, че това е някакъв минус. У нас всички общности са в свои си, затворени групички. Може би по цял свят е така.
Това състояние на фендъма (ако говоря само за аниме и манга общността) дава на феновете едно много интересно чувство на сплотеност и принадлежност. Ето пример: години наред съм посещавала аниме събития из цялата страна и винаги се случва едно и също – още докато пътуваш към мястото, срещаш групички от косплейъри или на вид обикновени хора, които просто знаеш, че са „от твоя вид“. Прекрачвайки вратите на поредната зала, обграден от хора, които се снимат с любимия си герой или са въвлечени в битка за малко мърчандайз от поредния щанд, ти знаеш, че всеки около теб абсолютно разбира какво те кара да се усмихваш така. На никой не му се струва странно, че от сцената мощно се лее песен от Naruto и някакви странно облечени хора танцуват странен танц ей там, в ъгъла. Можеш да седнеш на мейд кафе или да си изядеш рамена на някоя пейка, и да обсъдиш новооткритото от теб аниме с човек, който точно допреди минута не си познавал. Ето, мини общество като всяко друго, със свои си правила и чудатости. Отстрани сигурно изглежда откачено, но вярвам, че за феновете е прекрасно това да знаят, че не са единствените фенове на нещо щуро. Именно затова малкото ни аниме свърталища в интернет всъщност са толкова ценни.
И повярвайте ми, много си личи, когато човек е попаднал на аниме събитие случайно 😀
Пожелай нещо за довиждане на читателите ни!
Светът е голям и… нови приключения ни дебнат от всякъде. 🙂 Пожелавам смелост, вдъхновение и постигнати мечти!
Интервюто взе Александър Драганов
Последни коментари