Със своите 50 милиона продадени бройки “Хълмът Уотършип” от Ричард Адамс е една от най-продаваните книги на всички времена и като такава се радва на редица адаптации, най-новата от които е копродукцията на “Нетфликс” и ВВС, излязла през 2018-та година. Майсторски заснета и озвучена от звезди като Джеймс Макавой, Никълъс Хулт и сър Бен Кингзли, тя е епична, вдъхновяваща история и може би най-силната анимация за животни, която съм гледал.
Когато заекът Петко започва да страда от кошмари, в които Ауслата на неговия клан – на неговия език това ще рече бърлога – бива унищожена, брат му Леско е първоначално скептичен. Но той добре знае, че виденията на Петко са странни, но верни, затова се мъчи да убеди Главния заек да накара останалите да бягат, а когато това не става, лично се заема със задачата. Не всички решават да го послушат, но накрая група зайци тръгва с него. Леско трябва да я преведе през множество препятствия, за да стигне дома, който му сочи Петко с пророчествата си – красивият хълм Уотършип. Ала там пътят на бегълците ще се пресече с този на Ефрафа, друга Аусла, управлявана от генерал Ранилист – заек, страдал в миналото и поради това решен, че повече никога няма да се страхува от нищо…
Думите са слаби, за да опиша въодушевлението си от тази невероятна адаптация. Някои фенове на стария филм се оплакват от анимацията, но аз не ги разбирам – графиката е страхотна, а зайците са като истински. Актьорите се справят майсторски, като Макавой и Хулт майсторски предават съмненията, страховете и копнежите на Леско и Петко, а дори по-неопитен актьор като Джон Бойега си личи, че се старае за неговия образ Голям перчем. Над всички обаче е сър Бен Кигзли, който дава душата си в образа на генерал Ранилист и успява с гласа си да покаже как някога малкото, уплашено и ранено зайче се е превърнало в маниакален тиранин, колкото зловещ, толкова и трагичен. Музиката на Федерико Джусид е епична, красива и тъжна, като съперничи на най-доброто, което съм чувал от Джон Уилямс или Ханс Зимър, а сценарият е разгърнат така, че да пресъздаде духа на книгата, обогатявайки сюжета точно там, където е необходимо за формата (четири епизода по 50 минути всеки) и съвременната публика, без обаче да изкривява идеята на автора.
Читателите на Цитаделата няма как да не са забелязали, че в последно време се запалих по историите с животни, но започвам да мисля, че наистина стигнах върха им с “Хълмът Уотършип” и макар винаги да е най-добре човек да се запознае първо с книгата, адаптацията на “Нетфликс” е също толкова задължителна. Една великолепна и красива история за смелостта, жертвоготовността и приятелството.
Не се боим от никой елил.
Не се боя от никое куче.
Не се боя от нищо!
Ревю на Александър Драганов
Последни коментари