The Younger Gods
Book Four of the Dreamers
David & Leigh Eddings
И така най-сетне достигнахме и до финала на последната сага в кариерата на двама от най-великите разказвачи в историята на фентъзито – Дейвид и Лий Едингс. Още в началото на годината Дейвид сподели, че оттук-нататък двамата със съпругата му ще пишат единични книги и няма повече да се занимават с дълги поредици, решение, взето предвид напредналата възраст на Дейв -75 години. Щеше ми се да кажа, че “The Younger Gods” и “The Dreamers” са най-хубавите книга и сага на Едингс и, че с тях те отново доминират света на фентъзито по начина, по който го правеха през 80-те и 90-те години на миналия век, когато “Белгариад” и “Малореон” бяха най-популярните серии и оглавяваха класациите за бестселъри. Уви, това не е така и аз не мога да си изкривя душата. На “The Dreamers” им липсва специфичиния уют на Белгариадата, онези мили моменти от растежа на Гарион, липсва и тръпката, когато младежът се изправи срещу злия Торак, а дядо му се сблъска с ужасния Ктучик. Новата поредица на Едингс бе твърде дълга, с твърде малко напрежение, с един не така магичен, а доста по-груб свят, прекалено много хумор и герои, които някакси не завладяваха въображението. Сигурно дузина псевдокорифеи и хейтъри злорадо биха отбележили – “порастваш”, “вкуса ти се изменя” и куп други глупости, но това далеч не е така, защото аз все още се просълзявам при милите си спомени от “Белгариад” или “Еления” и все още нося гордо името на великия рицар Спархоук – макар и поукрасено. Може би жанра фентъзи се е променил, може би самия Едингс е остарял и вече не може да достигне собственото си майсторство, не знам. Факт е, че колкото и да се навивах за тези четири книги, те не успяха да ми увлекат по начина, по който го правеха томчетата за Гарион и Спархоук.
Но това, скъпи приятели, уважаеми колеги, драги гости – това съвсем НЕ означава, че книгите са лоши. Да, те си имат кривици, да, на моменти доскучават, а на други изглеждат хаотични, вярно е, че интригата в тях липсваше, тъй като добрите бяха много по-могъщи през цялото време.
И все пак това е Едингс! Уникалния му, неповторим, леко саркастичен стил на разказ отново и отново грабва читателя и го унася из стотиците страници на тази тетралогия, вълнувайки се от това как симпатичните богове, техните деца-мечтатели и човешките им наемници се борят – или по-точно смазват – гнусния Влагх и неговите орди от насекомовидни изчадия. Три пъти боговете ги отблъскваха – с вулканична катастрофа, с потоп и с чудотворен син пламък, пепелящ чудовищата. Но сега всичко се променя. Защото Влагхът готви една последна инвазия, бълвайки милиони уроди, копиращи абсолютно всички достижения на героите – и дори самите тях – а в решителния момент Арасия започва да полудява, опитвайки се да задържи властта над своите земи дори и след края на будния и цикъл…
С драматична, жестока – на моменти прекалено развръзка “The Younger Gods” свърши. И макар да не ме остави трогнат и просълзен като “Пророчицата от Кел” или “The Hidden City” ме остави с приятни впечатления и изключително топли чувства към любимия ми писателски дует на Дейвид и Лий Едингс.
Thank you, Dave. It was an awesome ride.
26.10.2006 година
Последни коментари