The Temple of Elemental Evil

temple evil

Както казах при представянето на класацията си с любими герои на Брукс и Салваторе, късната есен и зимата са идеални моменти за класическо фентъзи и сега продължавам по тази тема с The Temple of Elemental Evil, роман на писателя Томас Рийд от поредицата Greyhawk, една от ранните вселени на ролевата игра “Подземия и дракони”. Това е вълнуващ епос, който като малък щеше да ми стане любим, но харесах и сега.

Шахневел е млад елф, чирак на магьосник, пътуващ на среща с група герои. За съжаление преди да стигнат до тях двамата са нападнати от кучеглави гнолове и учителят на елфа загива. Сега Шахневел трябва да продължи мисията му, влизайки в отряда на приключенци, опитващи се да спрат възраждането на гибелна заплаха – Храма на Злото от Елементите, където демонопоклонници опитват да освободят нечиста сила от запрещението, поставено й преди десетилетие. Пътят е изпълнен с опасности, а Шахневел ще трябва да покаже, че е достоен наследник на учителя си, ако иска да спре служителите на Храма, вдигащи препятствия между него и спътниците му, особено красивата друидка, хванала окото му… Ще успее ли обаче да спаси нея и света от Злото на Елементите?

Книгата е идеална за фенове, израснали с автори като Р.А. Салваторе, Маргарет Вайс & Трейси Хикман или Ричард А. Кнаак. Шахневел е класически и симпатичен герой, който печели читателя с това, че бързо излиза от тропата на младия чирак и се превръща в способен и на моменти будещ дори страхопочитание магьосник. Гаджето му също е готина и не изпълнява ролята на куфар, а когато се налага му помага, включително във финалната развръзка, своите силни моменти имат и останалите герои, сред които се открива могъщ и праведен рицар, излязъл сякаш от легендите за крал Артур. Основният злодей е рядко отвратителен, особено в отношението си към подчинените, поради което съдбата му накрая е удовлетворяваща. Битките са блестящо направени и са много, разкриващи цялото богатство на играта “Подземия и дракони” с различните й класове герои и безброй чудовища.

Разбира се, като читател прочел около вагон книги на моменти не можех да остана сляп за наивитета на някои от приключенията. Момчето, което бях някога и обожаваше такива книги обаче грубо заглуши възраженията на по-стария и вкиснал се от многото хоръри Сашо, като се наслади на този роман, върнал ме в добрите стари времена и златните години на Цитаделата.

Ревю на Александър Драганов

 

Оставете отговор