The Sleepless

sleepless

Греъм Мастертън е наричан един от най-плашещите разказвачи на нашето време и в това едва ли ще остане и капка съмнение, ако прочетете The Sleepless, смразяващ кръвта окултен трилър, смесващ в зловещо цяло историите за световна конспирация, демонологията и острата социална проза.

Млад либерал бива избран във Върховния съд на САЩ, за пръв път от години заплашвайки консервативното мнозинство. Ала в деня на назначението си той умира в катастрофа с хеликоптера си, а начинът, по който случаят е потулен буди съмнението на застрахователите, извадили от отказване специалист, способен да разкрие истината за всеки подобен случай, ако обаче му стиска.

Трупът на младо момиче е намерен обезобразен до неузнаваемост, а нараняванията карат закоравяло ченге да се разридае като малко дете.  Сред хилядите следи от изтезания има две малки странни пробивни рани, забелязани от патоанатома. Но това, което означават няма никакъв смисъл, не и за човешко същество.

Полицейска операция в черно гето приключва злополучно, когато детето на афроамерикански герой бива простреляно от полицай, изживяващ се като мъжкар. Последвалите бунтове разтърсват Америка, но духовен водач на чернокожите смята, че истинският враг не са белите, а страховито зло, за което са предупреждавали предците му от време оно – БЕЗСЪННИТЕ…

bezsenni

Мастертън е известен в България както със забавната си класика в жанра “Маниту – Кошмар в Манхатън”, която е сравнително по-лека, така и с убийствения разказ “Ерик Пая”, брутален експеримент в садомазохизма, смразил пред очите ми сто човека на фантастичен фестивал. В The Sleepless има по малко и от двете, като авторът комбинира зловеща свръхестествена загадка с екстремни сцени на насилие, показващи, че няма съвест и задръжки. Истинската сила на книгата обаче е в начина, по който изгражда атмосферата на градски упадък, на безнадеждност пред лицето на злото, на опустошителен гняв, напомнящ протестите за расово равенство от реалния свят преди година, само дето The Sleepless е написана през 1994-та. След такова начало, което авторът разгръща в перфектно изложение, е много трудно да улучиш финала и наистина развръзката ми се видя неудачно захаросана, въпреки последния абзац на книгата. Това обаче е бял кахър за The Sleepless, роман, който напомня едновременно на най-добрите неща на Стивън Кинг, включително с обема си от 500 страници, но си е несъмнено на Мастертън, което се вижда в саркастичните диалози, съвременната интрепретация на древна легенда, характерна за творчеството на този писател, както и в черните дълбини, в които романът навлиза като хорър, там, където Краля не смее да пристъпва.

Силна ода на ужаса, подходяща за закоравелите читатели на жанра!

sleepless kindle

Ревю на Александър Драганов

Оставете отговор