The Sister of the South (Dragons of Deltora #4)

sister of the south

Сагата за Драконите на Делтора достига своя завършек в “Сестрата от Юга”, книга, в която Емили Рода показва, че за деца може да се пише, без да спестяваш нищо нито от епиката, нито от напрежението на фентъзи сюжета, който представяш.

Лийф е унищожил злата Сестра на Острова на Мъртвите, тровела земята на кралството му Делтора, а приятелката му Жасмин се е справила с коварния Смеещ се Джак, подмамвайки го сам да приеме наказанието, от което е бягал толкова години. Ала радостта от победата на краля угасва, когато той разбира, че последната Сестра е скрита в столицата Дел, сърце на владенията му. Лийф бърза да се върне там, ала открива, че в града вилнее чума, за която жителите обвиняват неговите съюзници торанците. Младият владетел ще трябва да използва магията в Колана на Делтора, за да избави поданиците си от ужасната болест, а в същото време да намери и последната Сестра, която излъчва гибел и омраза към жителите на столицата. Ала нейният пазител предугажда всяка негова крачка и е по-страшен от всички чудовища, които Лийф е срещал досега, а победата над него само ще отключи последния капан, подготвен от почти всемогъщия Повелител на сенките…

The Sister of the South e връх на епичното фентъзи, събран в 224 страници, с които Емили Рода показва, че мащабен сюжет може да се развихри и без авторът да изпадне в логорея. Читателят чувства отчаянието на Лийф, докато младежът опитва да спаси тези, които обича срещу все по-отвратителните и безмилостни врагове, усеща омразното докосване на пазителя, който се разлива като слуз към всеки дръзнал да се изправи срещу злия му господар, долавя безпокойството на главния герой, дори когато нещата изглежда, че привидно вървят добре. Финалът на книгата е повече от епичен, като Емили Рода разгръща един от най-страшните сценарии за апокалипсиса в детска книга и затвърждава впечатленията ми, че Повелителя на сенките е най-отблъскващият фентъзи антагонист, който съм срещал някога, по-жесток и коварен както от Палпатин и Волдемор, така и от Саурон и Господаря на магията. За щастие, както каза по друг повод колегата Весела Фламбурари, децата имат нужда от справедливост и затова на помощ идват драконите, а с тях Рода постига епична сцена, която не отстъпва на най-дръзките откъм магически сили произведения, каквито са романите на Фийст за Войната на Разлома или книгите по бордовите игри Warhammer. И въпреки това и вратичката за бъдещи серии, не изпуска усещането за приказност.

През последните години се бях отчаял, защото не вярвах, че отново ще открия класно фентъзи като от добрите стари времена. Въпреки това не спирах да търся и усилията ми бяха възнаградени с поредиците за Делтора, които не просто ме върнаха носталгично назад, но и успяха да ме изненадат и очароват. Четете ли на английски, почвайте ги и не си губете времето с анимето – макар и сладурско, то не достига тръпката на литературния първообраз, а тя е, която си заслужава наистина.

Ревю на Александър Драганов

 

Оставете отговор