Чувствам се гузен, че се усъмних в качествата на поредицата “Royal Institutes of Magic”, докато четох третата книга. Четвъртата е на върхово ниво и показва, че Виктор Клос наистина е бил големият автор, който сме очаквали след възхода на Роулинг и Риърдън – а ненавременната му смърт е истинска загуба за жанра. Хубавото е обаче, че писателите живеят, докато книгите им се четат, а ми се иска да вярвам, че Виктор Клос ще бъде четен, защото го заслужава.
Бен Грийнуд напредва с чиракуването си в Кралския Институт по Магия, ала с това пред него се осигуряват предизвикателствата. Бен никога не е искал да води никого, но не е и от онези, които безропотно се подчиняват, а това го изправя срещу красивия, но двуличен Аарън, който е убеден, че е повече от останалите магове и е роден да бъде техен лидер. Бен трябва да се изправи срещу него първо в комплексна игра на “Хвани знамето”, после по време на изпит, в който се решава бъдещето му, а накрая и в избори за водач на класа, които са изключително ожесточени.
И все пак всичко това е само най-малката част от грижите на пазителя. За да спре възхода на крал Суктар, владетел на черните елфи, който иска да завладее целия свят, Бен трябва да открие следващата част от бронята на Елизабет, нагръдникът, скрит от алчните й наследници преди векове. Усетът и помощта на приятелите му Чарли и Натали го отвеждат по дирите на легендата за Сребърното джудже, но за да узнае нещо повече, младият вълшебник ще трябва да отиде на мястото, където самите черни елфи не смеят да стъпват, защото там има същества, по-зли и от тях. Бездната, в която Кралският институт е забранил да се влиза. Мястото, което буквално може да бъде описано като ад. Защото в него живеят демоните…
Преди години, с “Хари Потър и огненият бокал”, Роулинг хвърли заровете и скочи от сюжета на красивата приказка към епичното фентъзи. Риърдън направи същото с “Битката за Лабиринта”, в която истински загатна за митическия потенциал на Пърси Джаксън. И двете книги бяха четвърти в своята поредица. С “The Silver Dwarf” Виктор Клос прави същото нещо, но може би надминава и двамата. Живи, пълнокръвни герои, сред които страхотен протагонист, завъртян сюжет, детайлен и богат вълшебен свят и най-доброто описание на джуджета, на които съм попадал сред стотиците прочетени в жанра книги – това е достатъчно за максимално висока оценка. А тепърва ми предстои книга пета…
Последни коментари