Най-сетне приключи и четвъртият сезон от аниме поредицата “Седемте смъртни гряха”, може би най-вълнуващото епично фентъзи на нашето време и история, която на моменти ме е въодушевявала, а в други отегчавала. Все пак пак справедливостта изисква да сваля шапка на целия екип зад проекта и да кажа, че финалния сезон се получи както трябва, с блестяща първа половина и непредвидими последни серии, които компенсираха известното влачене преди тях.
Безсмъртният боец Бан е слязъл в дълбините на Ада, за да намери душата на най-добрия си приятел, принцът на демоните Мелиодас, който се е отрекъл от наследството си заради любовта на небесното момиче Елизабет. В това време неговият брат Зелдрис, изпълнен с горчилка заради трагедия в миналото си, подготвя тялото му за пришествието на неговия зъл баща, безгранично злия Крал на Демоните, който се готви да потопи Британия в кръв и ужас. Третият брат Естароса, пък губи контрол над самия себе си и търпи ужасяваща трансформация, разкриваща страшната истина за него. А зад всичко това невидими стоят нишките на чудовищен план за завръщането на първична опустошителна сила в света на хора и богове…
Първата половина от сезона е най-доброто, което поредицата е предлагала досега – шеметно действие, смайващи с размаха си битки и истории на харизматични, красиви герои, които сюжетът разгръща до върхов драматизъм. Сюжетните линии за Мелиодас, Зелдрис и Естароса са любимите ми в цялата история от самото й начало, а преплитането им носи оглушителен тътен. Обсебването на принца от собствения му баща е може би най-силната и бляскава история за демони, която съм срещал, а не е като да нямам опит във фентъзито, хоръра и историите от паранормалното. Точно поради всичко това останах доста разочарован от няколко епизоди във втората половина на сезона, които ненужно повтаряха всичко това, но без да имат същия ефект. Сценаристите обаче оставиха голямата изненада за финала, като вкараха съвсем различен, още по-епохален сюжет, който завърши историята по блестящ начин и я свърза с легендите за крал Артур и славното минало на Британия.
Последният сезон на “Седемте смъртни гряха”, превеждан както като “Присъдата на Дракона”, така и като “Преценката на Яростта”, е най-добрият за цялото аниме и достоен завършек на величаво фентъзи, което заслужава вниманието на всички, които обичат жанра и формата. Радвам се, че успях да преживея това приключение!
Ревю на Александър Драганов
Последни коментари