The Last of Us Part II

tlou pt2

The Last of Us Part II е игра от 2020-та година, разработена от студиото Naughty Dog и отново е PlayStation exclusive игра, което ще рече, че само хората притежаващи конзолата на Сони могат да я играят. Разработката на играта започва през 2014 веднага след релийза на ремастър версията за PS4 на първата игра. Нийл Дракман отново е криейтив директор на играта, а съавтор е Хали Грос (но мисля че не е имала много думата в историята). Густаво Сантаолала се завръща отново със страхотен саундтрак. И естествено в ролите на Джоел и Елли се завръщат Трой Бейкър и Ашли Джонсън. Естествено е че щом е нова история ще имаме и нови герои, един от тях е Аби озвучена от феноменалната Лора Бейли. За другите няма да давам много информация тъй като ще е доста голям спойлер. Играта излиза на 19 юли 2020 и печели много награди, сред които и Game of the Year.

tlou female protag

Историята се развива четири години след събитията в първата игра. Главните ни герои се намират в Джаксънвилд, това е място оградено с големи огради и защитавано денонощно от патрули. Може да се нарече и рай насред ада, в който се е превърнала земята. Хората са добри и нямат проблем с приемането на “бродници” в техните редици. Разбира се всеки си има цел и прави това в което е най-добър. Някои хора се включват в патрулите и обикалят доста голям периметър, за да “почистват” заразените, други се занимават с селскостопанската дейност, трети са учители и т.н. Елли и Джоел за очевидно част от патрулите. Играта започва с една идилия, която бързо се превръща в ужас, когато много близък човек до Елли е брутално убит. Тя е толкова бясна и обзета от мисли за отмъщение, че не се замисля и тръгва след убийците с нейна приятелка. Ще се зачудите защо не Джоел, ами защото тя научава какво нашият любим герой прави в края на първата игра и е меко казано бясна. Отношенията им са много обтегнати. Така обратно към историята, Елли и Дина са се запътили към Сиатъл, за да намерят убийците и да си отмъстят. Тук мога да вметна че града в играта е чисто копие на това което е в реалност, е като изключим QZ-то и това че всичко е в развалини. Играта се развива на две части, имаме Сиатъл ден едно, две и три. Така първо играем с Елли и когато настъпва кулминацията се връщаме на ден едно, но този път историята с развива от лицето на новият герой Аби – убийцата. Разбираме защо тя е постъпила така, какви са мотивите и. Играта ни запознава с WLF’s съкратено от Washington Liberation Front, групата от която са част Аби и приятелите и и Seraphites, които са нещо като пост апокалиптични агресивни амиши. Тези две групи се мразят и се опитват да се избият. Тук е и паралелът между Джаксън и двете групи с които ни запознава играта. Хората в Джаксън са дружелюбни и нямат проблем да помогнат на всекиго, докато ако попаднеш в Сиатъл си мъртъв. Ако не те убият едните ще са другите. Така тук спирам с историята, че второто ми име е спойлер и ще кажа нещо което не трябва.

tlou dina

Така нека да споменем и малко за развитието на самата игра и графика. Разбира се разликите в графиката сравнение с първата част, която излиза през 2013-та са огромни. Тук искам да вметна че първата игра все още изглежда феноменално, но тази е просто вълшебна. Всички детайли са на място, самият факт че като замериш някой с бутилка се вижда стъкълцата по лицето на човека говори много. Направена е достъпна за всички. Хора с увредено зрение няма да имат проблем да я играят, толкова са се постарали. Механиките си остават същите като в първата част, но имат допълнения. Вече има опция да се пълзи, когато ъпгрейдваш някое оръжие имаме много яка анимация и за разлика от предната част тук можеш да избегнеш конфликт ако не искаш да се биеш, това не беше възможно преди. За да минеш в следващата част на играта в първата част трябваше да убиеш всички противници, тук вече не е така и можеш просто да избягаш ако нямаш достатъчно провизии. Също така въпреки че играта е праволинейна – има си начало и край, това не означава че няма нещо и за хората обичащи игри тип отворен свят. Още в началото на ден едно с Елли има една малка част която е от типа отворен свят. В играта се появяват и нов вид заразени – Шамблъри. Самото студио не споменава как и защо се появява този вид, затова е пълно с теории. Най – вероятната от които е че това е мутация, заради “прекрасното” време в Сиатъл, където постоянно вали. Особеното при тях е че те не са толкова рядко срещани като Блоударите и на са слепи като тях и Кликърите. Тук е и уловката, те лесно се убиват, но е трудно да се промъкнеш покрай тях. Също така те не са като другите инфектирани, защото те замерят с киселина. Което ще рече, че са много опасни и неприятни. Другият нов вид няма да спомена какъв е, защото няма да е забавно ако го очаквате. Като цяло зависи от това как играеш, историята е дълга между 22 и 30 часа.

tlou part 2 creature

Това е от мен за прекрасното продължение на една от любимите ми, да не кажа любимата ми игра. Мога само да поздравя студиото за това че имаха смелостта да направят и разкажат историята която те са искали, а не това което ние си представяхме. Никой не би си и помислил, че сладкото момиче, което пускаше тъпи шегички ще се превърне в отмъстителен убиец. Атмосферата в играта е смазваща, докато първата част беше история, която показва че и да загубиш себе си и верния път не означава че си лош човек, просто ти трябва време, а понякога и човек, за да си припомниш кой си бил някога, втората част е свързана с отмъщението и как човек може да се изгуби е него. Показва затворения цикъл на насилието и как не печелиш нищо от отмъщението, но понякога си толкова погълнат от него, че не мислиш за нищо друго. Да си призная по едно време играта направо ме смаза. Имаше моменти в които просто не можех да продължа, просто защото ми идваше прекалено много насилие. Минаваш граници, които не си си и помислял че имаш. Затова мисля, че това е едно достойно продължение и въпреки целия хейт около историята се радвам, че ни я представиха такава каквато трябваше да бъде. Играта се опитва да научи играча, че не всичко е черно и бяло и че всяко действие било то добро или лошо си има последствие. И не на последно място показва че омразата не е най – добрият съветник.

 Ревю на Мария Пугьова

 

 

Тагове:  , ,

Оставете отговор