The Djinn

the djinn
Ясновидецът Хари Ърскин, познат ни от класиката „Маниту – Кошмар в Манхатън“, се изправя срещу отмъстителен арабски дух в “The Djinn”, роман на ужасите от писателя Греъм Мастертън.
По филмите погребенията винаги са в правилния тон – студено е и вали дъжд,  който красиво се смесва със сълзите на опечалените. Но в истинския живот не е така, научава Хари Ърскин, гадател, който почти се сварява в траурния си костюм по времето на погребението на своя кръстник Макс Грейвс. Когато обаче траурната церемония отминава и Ърскин се заприказва с вдовицата, докато паралелно се опитва да забие красива млада дама, става ясно, че обстоятелствата около смъртта на Макс са изключително странни. Колекционер на антики от Близкия изток, той е бил убеден, че в една от делвите му живее джин, зъл дух от арабските митове, който е искал да се освободи. В последните си дни, Макс настойчиво е премахвал всички потрети и снимки от дома си и така… докато не изрязал и собственото си лице, трагедия, довела до кончината му. Ърскин, който има опит със злите духове след срещата си със страховития Мискемакус, иска да разучи случая, като е убеден, че става дума за обикновена психоза. Той обаче бърка. Скоро кръстницата му започва да проявява сходни странни симптоми. В делвата живее най-злият от злите духове на арабите. Али Баба не е такъв, какъвто го помним от приказките на Шехерезада. А Четиридесетте разбойника са нещо много по-страшно…
“The Djinn” е опит за продължение на приключенията на Хари Ърскин отпреди решението на автора да се върне към Мискемакус в “Revenge of the Manitou”. Книгата обаче си е страхотна. Мастертън майсторски използва преданията на арабите за истинската сила на джина, за да създаде смразяваща, но силно четивна история за обсебена от злото къща, като плашещите и отвратителни моменти са разредени с правилна доза от хумор и сарказъм. Крайният резултат е страхотен роман на ужаса.

Оставете отговор