Revenge of the Manitou

revenge of the manitou
Както в книгите, така и във филмите рядко се случва някое продължение да е по-добро от оригинала, като това важи с особена сила за жанра на ужасите. В “Отмъщението на Маниту” обаче, Греъм Мастертън прави невъзможното и създава книга, която е дори още по-силна и въздействаща от предшественика си “Маниту – Кошмар в Манхатън“, който е издаван и у нас.
Тоби Фенър е малко момче с голям проблем. Всяка нощ той сънува ужасни кошмари, в които призрак го моли за помощ, като го нарича с име, което не е неговото. В същото време Тоби понякога чувства, че друг човек отговаря вместо него и започва да губи себе си, като всеки път се събужда по-трудно от унеса. Баща му Нийл е ужасен от ставащото, още повече, че самият той започва да вижда загадъчната фигура на заселник от времената на Дивия запад, човек в бяло, който се опитва да го предупреди за нищо. Притесненият родител говори с учителката на сина си за помощ и научава смайваща истина – всички деца от класа на Тоби сънуват един и същи сън, за битка на индианци и заселници от миналото, в която белите хора са били предадени и избити до крак, все с жените и децата. Когато започва да проучва истината, Нийл разбира нещо ужасяващо. Могъщият шаман Мискемакус готви отмъщение за случилото се с коренното население на Америка. Той е обсебил малкия Тоби – и смята да го използва за да призове най-ужасните богове, съществували някога в митовете на индианците. Ако той излезе на свобода, с белите хора е свършено. Единствените, които мога да помогнат на Нийл и Тоби са ясновидеца Хари Ърскин и шаманът Пееща скала. Те някога са се изправяли в битка с Мискемакус и са оцелели, за да разкажат за случилото се. Но сега древният им враг е много по-силен….
“Отмъщението на Маниту” е майсторски написан хорър, първата книга, докарала ми нещо като паник атака в срещата на нощта, когато неблагоразумно я четох. Първата половина от книга, описваща кошмарите на малкия Тоби, виденията на баща му и бавното обсебване на цял клас малки деца, има смазваща атмосфера и съперничи на най-страшното, което съм чел от жанра, а именно “Ужасът в Амитивил“. Втората половина, в която саркастичния Ърскин и Пеещата скала се появяват, угнетителната атмосфера отстъпва място на мрачната величавост на Мита за Ктхулу, който Мастертън завоалирано преплита в историята, за да стигне до епична битка между доброто и злото. Резултатът е майсторски роман на ужаса, за който е грехота, че не е издаван у нас, защото заслужава да бъде прочетен от всеки фен на жанра. Накрая искам да лагодаря на колегата Иван Атанасов /John At/, който ми услужи с книгата и така ми позволи да напиша това ревю 🙂

Оставете отговор