Греъм Мастертън, с основание наричан “един от най-оригиналните и плашещи разказвачи на нашето време”, предлага нова порция кошмарен ужас в Night Wars, четвъртата книга от поредицата The Night Warriors, в която се преплита и силен фентъзи елемент.
Саша е жълта журналистка, уволнена заради нагли измислици, които публикува във вестника, в който е работила. Джон е възпълен бивш хранителен инспектор, принуден да работи като таксиджия. Пери е млад програмист, създаващ дигитални персонажи, а брат му Дънк е с леко умствено изоставане. Четирима много различни хора, които ще бъдат повикани от ангела Спрингър, когато избухва пандемия, застрашаваща живота на новородени. Бебетата са атакувани от Зимния повей и Високия кон, двама от най-злите демони, живеещи в света на кошмарите. Те искат да откраднат божествената искра, криеща се във всеки младенец, появил се на бял свят и така да научат тайните на вселената, за да я унищожат. Избраниците на Спрингър са единствените, които могат да ги спрат, ако приемат истината за себе си, а именно, че са Воини на нощта…
Сагата за Воините на нощта е нещо като поредицата за Пауър Рейнджърите, но разказана за възрастна аудитория, с висока степен на еротика и насилие. Четвъртата книга ни запознава с нови герои, като лично аз харесах най-много тийнейджъра Пери, имащ странната сила да вдъхва живот на персонажи, които е измислил. Повечето фенове ще се забавляват най-много с Джон, който се появява и в скандалния разказ да канибализъм “Бургерите от Кале”, но Саша беше доста неприятна заради един епизод във втората половина на книгата, където злоупотреби със силите си. Злодеите Winterwent и High Horse са умопомрачителни и макар като цяло книгата да върви с по-ниска степен на насилие от обичайното за Мастертън, с единия демон има изключително брутална сцена. Идеята за скритото познание на бебетата е гениална, макар и не нова, а един епизод с дете, което има увреждания, е трогателен.
Като цяло това е интересна сага, в която Мастертън като че ли се е пробвал във фентъзито, но в крайна сметка го е избило пак на хорър. На мен не ми пречи, защото обичам кръстоската между двата жанра, но препоръчвам тези книги по-скоро на закоравели фенове.
Ревю на д-р Александър Драганов
Последни коментари