“Сборник с разкази на ужаса от балкански автор” е нещо, което вече ми причинява обрив от досада, но когато авторът му е Борис Бачич съм склонен да направя компромис, а после не се налага да съжалявам затова. Tales of a Security Guard е страхотна книга, която не веднъж ми докара усещането, че някой излива лед по врата ми – при това без да се налага авторът да пролива кой знае колко кръв. Бачич е прозрял, че истинският страх е от неизвестното и експлоатира това безмилостно.
Разказът започва от историята на мъж, закъсал за работа. Събрали са му се няколко месеца без доходи и затова е доста отчаян, склонявайки да се хване като нощен пазач за компания, която сякаш твърде бързо го приема на работа. Още в първата си мисия, той е принуден да изпълни сложна поредица от задачи в обстановка, която го кара да се пита с какви хора се е забъркал. След като бива приет, той разказва преживяването и чутото както от самия себе си, така и от колеги, сблъскали се с ужаса на необяснимото.
Макар и щрихираща ужаса, вместо да дълбае в него, тази книга на Бачич е като че ли любимата ми от прочетеното досега. Леко и почти като сводка той изброява неописуеми страхотии, а това, че го прави сухо и служебно ги прави някак по-достоверни и поради това човъркащи психиката ти. Какво да правиш ако твой колега те помоли да излезете навън за по цигара и забележиш, че очите му са чисто черни? Ами ако е излязъл извън пътеката, която трябва да следите и вика за помощ? Ако решиш да отидеш на почивка, но GPS-ът се обърка, а в хотела, където си отседнал посред нощ се чуе хилене, което само уж е от дете? Ако те извикат в университет и след звука от шляпане на боси крака другарят ти бива пометен от невъобразимо същество?
Това са само част от въпросите, чиито отговори се крият на тази книга. Бачич първоначално е разказал тези истории на потребителите във форума NoSleep на Reddit, където и набира популярност. За мен творци като него връщат жанра към корените му, когато хората са търсели какво се крие отвъд границите на познатото, ужасявайки се от възможните отговори. Твърде често днес хорърът деградира до кървища и простотии, които на мен поне ми звучат като неуважение към големите творци от миналото като Хауърд Лъвкрафт и Алджърнън Блекууд, а за опитите по посока на тъй наречената политкоректност дори не ми се коментира. Но ето, че творци като Бачич показват, че ужасът отново може да бъде свеж и смразяващ, да плаши, да вдига адреналина. Затова и препоръчвам книгата на всички, които искат да си спомнят защо всъщност хората се боим от тъмното.
Ревю на Александър Драганов
Последни коментари