Здравейте, скъпи приятели на Цитаделата, вие отново сте с рубриката Азиатско каре и в нея ще ви представим ревюто на филипинския хорър филм Shake, Rattle & Roll: Evil Origins. Продукцията е една от най-известните азиатски антологии на ужасите, чиито корени се губят далеч през 80-те години на миналия век. Продукцията, която сега ви представяме отразява най-новата колекция от истории, върху която работят екипа на режисьорите Шуго Прайко, Джоуи де Гузман и Йан Лореньос...

Five Nights at Freddy’s: Tales from the Pizzaplex, том 2 — от драмата до чистия хорър

Да наблюдавам израстването на поредицата Five Nights at Freddy’s е истинско удоволствие. Започнала като малка независима игра с мишка, днес тя обхваща два филма, десетки книги и — след този брой вече мога да го кажа — любимите ми комикси.

Вторият том от колекцията Tales from the Pizzaplex адаптира три от повестите, написани за едноименната литературна поредица...

Бестиарий: Колосите на Майкъл Р. Коул

Колосите, за които ви разказвам в днешната статия, са титаничните чудовища от романа Colossal на майстора на екшън хоръра Майкъл Р. Коул. В света на неговата книга те представляват гигантски праисторически същества, властвали над Земята в невъобразима древност, които по неизвестни причини са останали замразени в ледовете на Антарктида, запазвайки жизнените си функции в състояние на дълбока хибернация...

Счупеният ветеран, който пребори демоните си

Бърт Гарднър е един от най-плътните и динамично развити герои в романа Saurian на Майкъл Р. Коул. Той е бивш военен и настоящ рокер, който демонстративно разиграва ролята на „лошо момче“, без да подозира, че му предстои да се изправи срещу невъобразимо зло, долетяло от дълбините на космоса.

Гарднър е служил в Афганистан, откъдето има орден за храброст — отличие, което обаче дълбоко в себе си смята за незаслужено...

Нещо съм на антиинтелектуална вълна напоследък и затова в днешното ревю представям този чудесен филм на „Нетфликс“. „Ураганът“ (Thrash) е продукция, която почти дословно копира сюжета на „Плячка“ (Crawl), но заменя алигаторите с акули и добавя щипка идиотизъм към случващото се на екрана. Последното води до злощастни сравнения с „Акулонадо“, но за щастие филмът е доста по-добре направен и успява да те потопи в атмосферата си почти до самия край, когато глупостите вземат връх...