Resurrection Dreams

resurrection

Тазседмичната чаша леймънада ще бъде със сериозен привкус на разлагаща се плът.

Леймън е писал романи във всеки един популярен троп на жанра и зомбитата не правят изключение, но както обикновено, когато сюжета поведе чичо Дик, всички клишета отиват на боклука. Resurrection Dreams е поредното доказателство по въпроса.

А тук Леймън направо ме отнесе. Още от „Безкрайна нощ” и „След полунощ” (а тази още не сме я разгледали) знам, че когато не си играе за обем и ползва една единствена сюжетна линия, чичо Дик умее да градира напрежението, благодарение на афинитета си към изненадващи ситуации. Тук обаче е надминал себе си. След обичайните му щуротии в първата половина на книгата, действието се забързва и буквално те оставя без дъх до края. Щом даже започнах да си градя сценарии в главата, които до един се сринаха пред болната фантазия на Леймън.

Този път сюжетът ще е по-накратко, за да не развалям кефа на тези, които още не са го чели.

Вики е тридесетгодишна жена, която се завръща в родното си градче след години следване на медицина. Тя е обещала да работи за местния доктор, за да си изплати заема, който той и е отпуснал за следването.

Още с влизането си в града се среща с Мелвин – бивш съученик и пълно хахо, лежал десет години в кукавичарника, заради „научен” експеримент от гимназията с изровеното тяло на починала тяхна съученичка. Експеримент, който още кара Вики да сънува кошмари. Тя е единствената, която някога се е държала добре със смотаняка Мелвин, което го кара да лапне нездраво по нея.

На всичкото отгоре хахото не е спрял да се прави на Виктор Франкенщайн и покрай града редовно изчезват млади момичета. И всичко можеше да е в рамките на нормално гадното, ако един от опитите на Мелвин не беше дал резултат. Сега той е готов на всичко да направи Вики щастлива, а има и зомбита, които да му помогнат.

resurrection old

Тази е първата прочетена от мен книга на Леймън, в която всички герои са прескочили тридесетака. Доста изненадан бях да видя типичния за тази възраст цинизъм да прокапва отровно между редовете. Иначе книгата си има всичките психопати, канибали, изнасилвания (включително групово от зомбита такова), брутални до сатира убийства, вулгарен език и прочие, както си му е редът.

Изводи от книгата за порядъчни момчета и момичета:

– Не правете мили очи на нърдовете, освен ако не смятате да си ги вземете за отглеждане.

– Не се бутайте да помагате на куките, защото са шовинистични прасета.

– Не разкривайте на непознати къде живеете, на познати също.

– Не плувайте нощем в реката.

– Не се привързвайте към домашните зомбита, особено ако налитат да хапят.

– Timeo danaos et dona ferentes. 

resurrection dreams

Ревю на Иван Величков

Оставете отговор