Palword

Покемон с пушки

През 2017-а година излиза една игра, която моментално приковава вниманието на геймърите по света – ARK: Survival Evolved. В нея играчите се оказват захвърлени на мистериозен архипелаг, пълен с динозаври, тропически джунгли и мистериозни руини. Нямате нищо, дори дрехи по себе си, освен странен имплант в ръката, който ви дарява със специални способности. Оттам насетне от вас зависи да оцелеете и да просперирате в този нов, непознат свят.

Играта става мега популярна за нула време и нейната формула в последващите години бива копирана от множество заглавия: Sons of the Forest, Conan Exiles, Subnautica, Raft, Green Hell и други. Самата ARK обаче все така остава доминантна в надпреварата, защото комбинацията от сървайвъл крафтинг плюс борба със и опитомяване на свирепи динозаври се оказва истински наркотик за любителите на виртуалните преживявания.

Какво се получава обаче, ако разбъркаме формулата съвсем малко?

Покемони вместо динозаври

Palworld се появява на пазара в началото на 2024-а година. На пръв поглед, тя копира премиса на ARK 1:1 – само че вместо динозаври, местната тера инкогнита е населена с анимационни чудовища, притежаващи свръхестествени стихийни способности. Наричат се ‘другарчета’ (Pals), защото не могат по очевидни причини да бъдат наречени покемони.

Обаче точно на такива приличат. И точно като покемони, ловите ги с ултратехнологични сфери, които после ги съхраняват и призовават. И се развиват по същия начин. И мъркат, ръмжат, свирукат и бръмчат като покемони. А, бе, направо са си такива, просто носят различно име!

Комбинацията е зашеметяваща. Геймърите от 20 години насам търсят “сериозна игра” на тема покемони. И ето, появява се Palworld и резултатът е налице: 20 милиона продадени копия за по-малко от два месеца. Играта става толкова популярна, че Nintendo съдят създателите за плагиатство, Интернет се пълни с мемета свързани с новите ‘другарчета’, а ландшафтът на сървайвъл крафтинг жанра – поне в моите очи – остава завинаги променен.

Първа експедиция в света на Palworld

Също както в ARK, преди да пуснете нова игра имате да направите различни настройки – колко точки опит да получавате от извършени действия, колко труден да е крафтингът, колко ресурси да получавате от различни източници. Тъй като Palworld също е ориентирана предимно към кооперативно мултиплейър изживяване, на практика вие конфигурирате параметрите на игрален сървър, независимо дали ще цъкате с приятели или самостоятелно.

След кратка кустомизация на аватара ви и кратко интро, бивате захвърлени на брега в зоната на новаците. Чудовищата и човешките врагове тук имат различни нива, така че не се отдалечавайте много в началото. Туториалът е кадърен и бързо ще ви научи на основното: крафтинг, строеж на база, левълинг, хващане на чудовища. За нула време ще имате яко неща да се занимавате, а след като си стъпите на краката – вече с екип ‘другарчета’ в джоба си – идва истинската фаза на играта: изследване на острова, битка с различни босове, обхождане на пещери и подземия, търсене на нови чудовища, куестове и т.н. Добавяйки към това вдигането на нива, отключването на нови технологии и вечният строеж на все по-голяма и сложна база, човек лесно може да изгуби десетки часове в играта.

Отличителен геймплей

Прави впечатление, че Palworld не просто копира ARK, ами и надгражда над нейната формула. Геймплейят има доста нововъдения, които спомагат за по-пълното потапяне в света на играта. Едно от най-важните от тях е способността на играча да се катери където и по каквато повърхност пожелае – нещо, което не е виждано от The Elder Scrolls: Daggerfall насам, която е излязла през 1996-а! Сюжетът, макар и все така рехав както в ARK, е представен по-прозрачно и прогресията също така е по-стегната: благодарение на куестовете и ясните указатели къде е следващият бос, играчът има ясна посока на действие във всеки един момент, без да се чуди часове наред коя е следващата предполагаема стъпка.

Ключов момент е и строенето на базата. Докато в други подобни заглавия играчът върши всичката работа – строеж, крафтинг, подреждане и складиране на ресурси – в Palworld вие можете да впрегнете вашите ‘другарчета’ да помагат в тези тежки дейности. На ‘другарчетата’ може да им бъде заповядано да готвят, да събират ресурси, да коват брони и оръжия, да варят отвари и т.н. и те ще се отзоват на вашите желания безропотно (като цяло) и ще се трудят ден и нощ. Неслучайно огромна част от маркетинговата кампания и интернет бъзиците се опират на шеговити – и остроумни – коментари относно трудовата експлоатация, робството и правата за свободи. Не се притеснявайте обаче – ако искате, можете да направите живота на вашите любимци доста комфортен и да ги глезите, но ще трябва да ги експлоатирате: в противен случай, прогресът ви в играта ще бъде безкрайно бавен.

Освен да се трудят в ТКЗС-то, ‘другарчетата’ ви помагат в битки със своите специални умения. Част от тях можете и да ги обяздите (ако са достатъчно едри), а други ви предоставят ултиматни умения, където временно се превръщат в огнехвъргачка в ръцете ви, самоунищожават се в зрелищна експлозия, или на свой ред вадят картечница или пушка-помпа и почват да пуцат редом с вас.

А, да, стигаме до оръжията. За разлика от Покемон, където играчът гледа безучастно брутален въргал между сладки чудовища и само подвиква команди като фрустриран футболен треньор, в Palworld вие сте активен участник във всяка една схватка, дали наравно с ваши ‘другарчета’, или самостоятелно. На разположение имате постепенно подобряващ се арсенал, започващ от примитивни оръжия като лъкове и копия, накрая стигащ до ракетомети, лазерни карабини и плазмени оръдия. Ще трябва обаче да се поизпотите, за да се докопате до по-хубавите пукала. Обаче усещането като хванете за пръв път автомат и вече не сте почти беззащитни, е върховно. Докато не свършат амунициите. Или не попаднете на нагрухана гадина.

Като казахме сладки чудовища, не се подлъгвайте по безобидния вид на ‘другарчетата’. Повечето от тях са свирепи хищници и се държат точно като такива, нахвърляйки се върху вас без да им мигне окото, с цел да си похапват от вашия труп. Това всъщност се случва в играта – ако “нокаутирате” някое диво ‘другарче’, може да видите как околните месоядни зверчета се спускат върху него и почват съвсем делнично да си го ръфат. Което представлява още една трансгресивна пресечна точка между детинското и сериозното, комичното и зловещото. В този ред на мисли, Palworld някак си успява да съчетае лековатия тон на съботна детска анимация с драматични моменти и зрели теми като експлоатация, оцеляване в сурови условия, потисничество, етика, пък дори и екология.

Критики

Въпреки възторга ми от играта, в течение на времето забелязах немалко кусури. На първо място, грайнденето за ресурси, точки опит и редки предмети. Неговото присъствие бързо превръща преживяването в една нескончаема повтаряемост. Сървърните настройки могат да тушират проблема – донякъде – но, особено в началото, пък създават обратен кусур от прекалено бърз прогрес: удариш с кирката един камък и вече си вдигнал три нива.

Второ, балансът между силата на играча и тази на ‘другарчетата’ е шашав. В началото играчът е по-слаб от чудовищата – нормално, доде се биете с кремъчни копия и скапани лъкове. Към средата, като имате огнестрелни оръжия става по-добре. Но към края, когато уж имате спейс ейдж пуцала, отново въпреки това сте пушечно месо. Този недостатък е подсилен от прогреса на собствените ви гадинки, които сте пленили – отначало те ви служат като истински пазители, точно както в Покемон; после горе-долу са ви като равни партньори; ама накрая стават слабаци и могат единствено да разсейват врага. Угнетяващо е и разбива на пух и прах първоначалното power fantasy, с което играта така изкусно ви обгръща в първите часове.

Трето, базата ви от време на време бива атакувана от случайно подбрани врагове. В началото това изглежда като забавно странично занимание, ама като напреднете, инвазиращите противници се превръщат в истински месомелачки, които поголовно повалят вашите ‘другарчета’ (които, трудейки се в базата, почти не вдигат нива), разрушават ви стените и съоръженията и ви спират прогреса. Имате средства да се отбранявате, като укрепления и оръдейни кули, но тези, освен че искат ресурси, трябва и да отделите ‘другарче’, което да ги управлява – а слотовете ви за работници са краен брой и всеки от тях ви е необходим за грайнденето на ресурси и впоследствие бавното сглобяване на високотехнологична екипировка.

Има и други препъникамъни, ама не си струва да ги описвам тук.

Сега, вярно е, че Palworld все още се води в ранен достъп (Early Access), което на теория значи, че тези проблеми могат да бъдат решени по-натам. Но действителността говори друго – по-голямата част от съдържанието вече е вкарано, механиките са на практика завършени, визията е налице и респективно са останали само довършителните дейности. Тоест, не очаквам чудеса. Може и да греша; не съм наясно с roadmap-а на разработчиците. Ама едва ли.

Техническо изпълнение

Графиката и звукът са на ниво, макар че няма нищо “уау” откъм аудио-визуална гледна точка. Това леко мръщи веждите, защото системните изисквания не са леки. Поне като се качите на някоя планина, можете да видите половината игрален свят, ако имате достатъчно мощна машина.

Стабилността е похвална. Играта не крашва, не цикли, зарежда отделни подземия и региони бързо при телепортация. Тука направо е една обиколка пред ARK, която и до ден-днешен е пълна скръб на тема оптимизация и гладкост на образа.

‘Другарчетата’, както във всички Покемон клонинги, са със смесена визия. Някои са много симпатични, други са с функционална стилизация, трети ви карат да се питате как Господ е позволил такъв урод да съществува. Субективността бушува тук с пълна сила, така че сладкото и симпатичното за едни е дървения и скапаност за други и обратното. Но мисля, че можем всички да си стиснем ръцете, че грамадни пухкави бели дракончета с огромни нокти и умилително мъркащи звуци са универсално очарователни. 🙂

Заключение

Ако сте сред ордите изгладнели пичове, играли Покемон като хлапета и сега сте пораснали зрелчоци, които обаче все още обичат симпатични зверчета, ама търсите нещо “по-така”, тогава Palworld е за вас. Дори фабулата да ви се струва несериозна, пак си заслужава да хвърлите едно око на играта, за да видите поредният пример за професионално изпълнение на новаторски формули.

ПП. Премиерата на Palworld версия 1.0 предстои на 10-и юли, когато играта ще излезе от Early Access.

Ревю на Дрейк Вато