Paladins of Shannara
Allanon’s Quest
Задачата на Аланон
Първата история от “Паладините на Шанара” е посветена на може би най-емблематичния герой от поредицата – загадъчният и могъщ друид Аланон. Последен представител на своя орден, Аланон е обучен в тайните на магия от своя предшественик, друида Бремен. Няколко столетия Аланон е прекарал в Друидския сън, магия, която му позволява да удължи живота си с векове. Сега той се е пробудил, за да спаси Четирите земи от сигурна гибел. Преди много векове кралят на елфите Джърл Шанара съкрушил митичния Господар на Магиите с помощта на легендарен Меч, носител на тайнствена магия. Но Аланон знае, че победата на Джърл не е била окончателна. Господарят на Магиите е оцелял и сега се връща от света на духовете, за да си отмъсти и да завладее всички свободни раси в Четирите земи. Единственото, което може да го спре е Мечът на Шанара. Това оръжие е анатема както за него, така и за слугите му – крилатите Носители на Черепа. Мрачният владетел обаче знае, че само потомък на Джърл може да вдигне оръжието срещу него – и затова изпраща изчадията си да избият всички наследници на легендарния владетел. Единствената надежда е в стар хроникьор, познавач на генеалогията на елфическите кралски родове. Аланон трябва да го открие преди Носителите на Черепи и да го помоли за помощ. Бедата обаче е в това, че хроникьорът не изпитва топли чувства нито към елфите, нито към техните крале…
“Задачата на Аланон” е страхотна фентъзи история, чиито единствен недостатък е, че е прекалено кратка. Гледната точка на прочутия Друид е повече от интересна, но не нарушава чувството на загадъчност и сила, което лъха от него. Враговете му пък изглеждат абсолютно безмилостни и това прави увеличава драматизма на историята на класическия първи роман от поредицата – “Мечът на Шанара”. Препоръчвам този разказ на всички, които обичат Тери Брукс и света на Четирите Земи 🙂
The Weapon Master’s Choice
Изборът на Майстора
След като разказа история за друида Аланон, Тери Брукс продължи своята мини серия за най-известните герои от сагата с разказ за Гарет Джакс, незабравимия Майстор на оръжията, който помага на Джеър Омсфорд в третата книга от поредицата, “Молитвената песен” (преиздадена като “Песента на Шанара”; и двете издания могат да се намерят на книжния пазар при добро желание от страна на читателя).
Гарет Джакс е Майстора на оръжията – непобедим, непоколебим войн, който обикаля Четирите земи и упражнява смъртоносния си занаят. Отдавна изгубил всичко, което прави нормалните хора уязвими, той изглежда неуязвим за всеки враг, колкото и многочислен или силен да е той. Не се прекланя пред никому, макар понякога да върши услуги на онези, които могат да си го позволят. Но когато до бивака му идва красивата и загадъчна Лириана, нещата се променят. Младата жена изглежда едновременно силна и уязвима, решителна, но и отчаяна. Гарет Джакс е последният, който може да й помогне. Нейният роден град, Тажарин, е попаднал под властта на зъл магьосник, чудовище, което изпива душите на жертвите си. Лириана вече е изгубила брат си. Няма кой друг да помогне на града й. Дори смелите войни от Граничния Легион няма да успеят да се справят с магьосника. Макар да се колебае и да усеща, че Лириана крие нещо от него, Гарет Джакс се решава да й помогне и тръгва с нея през ледени планински проходи, за да попадне в град на отчаянието, арена на невиждан ужас… и на ужасна трагедия. Но това няма значение. Преди всичко Гарет Джакс е Майсторът на оръжията. Нищо и никой не може да го спре!
“Изборът на Майстора” (така бих превел разказа аз) е много добре написана фентъзи история. Тери Брукс е великолепен разказвач и онези, които обичат света на “Шанара” за пореден път ще имат възможност да потънат във великолепния му стил, описващ един суров, разбит, но все пак и красив свят. Емоциите, които Брукс рисува с думи са силни и този път мрачни – освен характерните за “Шанара” ужас и напрежение този път има нишки и на дълбока меланхолия, която поне малко отгръща покривалото на мистичност, забулило Гарет Джакс. За някои книгата може да се стори дори прекалено мрачна, със смазващ финал, носещ безнадежност дори в победата. Но, както казах по-горе, това няма значение. Гарет Джакс е преди всичко Майсторът на оръжията, най-феноменалният войн, описван някога във фентъзи книга и всяко негово приключение е невероятен подарък за читателя. Това не прави изключение.
The Black Irix
Черният айрикс
Третият разказ от поредицата “Паладините на Шанара” ни връща във времената около първата книга от поредицата, станалият легендарен бестселър “Мечът на Шанара”.
Година след като е победил страховития Господар на Магиите, младия полуелф Ший Омсфорд все още е измъчван от кошмари, свързани с преживяното в Северната земя и срещите с омразните изчадия от света на духовете – самия Господар и неговите чудовищни слуги, Носителите на черепа. Нощем момчето не може да спи, а денем се олюлява като призрак. Когато изглежда, че Ший ще си отиде без време, Флик успява да намери лекарство от една гадателка, жена, на която при нормални обстоятелства не би се доверил никога. Освен, че го дарява с лек, тя обаче носи и предупреждение – че Ший ще отиде на ново приключение, нещо, което полуелфът е обещал да не прави. И наистина, не след дълго Флик вижда брат си излекуван и засмян както преди съдбовната поява на Аланон в Сенчест дол. И тогава идва техния стар приятел Панамон Крийл, дръзкия крадец, неколкократно спасил живота на Ший в Четирите земи. Той търси Черният айрикс, талисмана на стария му приятел Келцът, откраднат от колекционер на редки артефакти със съмнителна репутация. Ако намерят айрикса и го върнат на народа на троловете, тримата ще окажат голяма чест към паметта на храбрия Келцът, загинал в битка с Носител на Черепа. Ала пътят им ги води до крепост, през която и пиле не може да прехвръкне…
Макар да започва доста мрачно, “Черният айрикс” всъщност е симпатична и ведра фентъзи приказка от майстора разказвач Тери Брукс. Ако сте чели “Мечът на Шанара” ще си спомните колко симпатични са Ший, Флик и естествено Панамон Крийл и ще се върнете в спомените си за едно ново, макар и неголямо приключение. Препоръчвам на феновете на автора 🙂
Последни коментари