Moonlight’s Silver

moonlight's silver

Сигурно са минали години откакто бях чел романтична история с върколаци, но Moonlight’s Silver имаше предимството да е повест от 40 страници, с която исках да тествам нивото на авторката Рейн Остър, преди да й се доверя за по-голяма книга и останах доволен.

Анкърит е младеж, прокълнат винаги да бъде отритнат. В свят, където върколаците живеят с контрол над дарбата и превъплъшенията си, той е прокълнат да бъде закотвен в междинна форма – с вид на човек, но уши и опашка на вълк, които трябва да крие. За хората той е демон, от който се боят, но от тях поне може да се скрие с шапка и очила, зад които да скрие животински очи. Върколаците обаче го надушват безпогрешно и го преследват. Така и става, когато навлиза в територията на Коул, кръвожаден ловец, който тръгва по петите му, за да го убие. Тогава обаче Анкърит бива ненадейно спасен от Линдън, който е още по-силен върколак…

Преди да продължа с ревюто, трябва да кажа, че тази история е с хомосексуални персонажи, така че ако сте антигей настроени, не е подходяща за вас. Иначе е добре написана, макар да звучи малко като прелюдие към свят, който обаче авторката така и не е разгърнала. Анкърит е симпатичен и чаровен с уязвимостта си герой, а спасителят му Линдън е уверен и готин. Отношенията помежду им са добре описани и сгряват с топлотата си, а в началото на историята има и нелош екшън.

Като цяло, симпатична и мила историйка, свършила основната си работа – да ме убеди в качествата на авторката си. Дано остана доволен и от по-голямата й творба, на която съм хвърлил око, а именно фентъзи епоса Gatekeeper.

Тагове:  , ,

Един коментар за Moonlight’s Silver

  • Alexander  :

    За съжаление голямата книга се оказа тъпа и няма да има ревю в Цитаделата.

Оставете отговор