Скъпи приятели на Цитаделата, не знам за вас, но поне аз мисля, че няма по-подходящо ревю от това, направено с чаша чай до компютъра. И тъй като времето навън е мразовито и негостоприемно, реших да посветя въпросното ревю на норвежкия хорър Викинг Вълк, който гледах малко преди Коледната ваканция в търсене на нещо хубаво и стряскащо. Хубавото в тази продукция е, че тя е дело на изцяло скандинавски екип в лицето на нейния режисьор Стиг Свендсен и сценаристът Еспен Аукан, които са автори и на още няколко скромни, но популярни за тези географски ширини филмчета. В нея се усеща както онова характерно ледено излъчване на скандинавските митове, където понятията за добро и зло се размиват в студените и звероподбни образи на същества като Фенрир. Същевременно, можете да си отдъхнем, че тази продукция е далеч от позорния провал на сериали като Рагнарок, едно заради симпатичните образи, второ заради твърдо сериозната и мрачна атмосфера на сюжета.
Връщаме се в далечния и злощастен за Европа IX век, когато Изтокът и Западът воюват за светско и духовно надмощие на Стария континент. Набезите на новопоявилите се викинги принуждават голяма част от европейските владетели да пренасочат армиите си на Север, но скоро, под напора на викингските завоевания, те са принудени да бранят дори и собствените си граници от този новопоявил се могъщ народ. Една късна нощ няколко Драконови кораба акостират на бреговете в Нормандия и се насочват към местния манастир, за който се носят легенди, че крие огромна тайна в подземията си. Без да срещат значителна съпротива от монасите, викингите бързо проникват под постройката, където ги посреща престарял старец, който ги моли да не отварят здраво залостените железни порти на избите. Верни на своята мисия обаче, тежко въоръжените мъже повалят черната врата, която е последната преграда между хората и ужасът, който дебне вътре. В подземията завоевателите не намират сребро, злато или някакъв могъщ артефакт…а малко вълче, чиито очи хвърлят зловещи червени отблясъци. Грабвайки зверчето под мишница, мъжете се отправят обратно за своите пристанища, оставяйки пепел зад себе си. Когато обаче техният кораб стига бреговете на днешна Норвегия, посрещачите откриват вътре локви от кръв и нито един жив човек. Действието продължава в наши дни, във великолепния Берген, където полицията започва разследване на отвличания след като двама човека изчезват безследно в горите, а младо момиче е намерено полуизядено на моста, който свързва центъра на града с красивите паркове в предградията.
Както вече казах, в този филм няма да видите изпълнения от рода Рагнарок, най-малкото защото и като визия и като държание, героите във Викинг Вълк са далеч по-симпатични. И наистина, напрегната атмосфера и сериозните актьори много допринасят за доброто ниво на продукцията. Разбира се, като всяка скандинавска продукция, тази не е лишена от някои социални послания, които са общи са европейското кино. Но екипът на филма не се старае да ги навира в носа на зрителя, а залага повече на интригата и действието. Може би заради това и рейтингът филма не е оценен чак толкова високо. Аз обаче считам, че продукцията е на добро ниво, което макар и непретенциозно ни напомня на добри стари истории за върколаци, които са неизменно свързани с легендата за могъщия Норвежки крал Харалд I, когото древните историци описвали като страшилище с тялото на вълк.
Ревю на доц. д-р Искрен Иванов
Последни коментари