Luke Skywalker and the Shadows of Mindor
Новината за нова книга на Матю Стовър е сладка за всеки фен на “Междузвездни Войни”. Неговият роман по “Отмъщението на Ситите” в някои отношения дори превъзхожда филма на Джордж Лукас. Най-малкото го допълва по невероятен начин – Стовър рисува сцените от кинолентата и ние виждаме героите не само като любимите си характери, но и като оттенъци в Силата. Никой от другите автори в сагата не е успявал да пресъздаде сблъсъка на Светлината и Мрака в далечната галактика по този начин – нито Зан, нито Лучено, нито който и да е било.
Затова и новината, че Матю е подготвил нов роман, който продължава историята почти веднага след “Завръщането на джедаите” ме развълнува много. Първо – защото това е Стовър. Второ – защото бях доста поуморен от развитието в поредицата “Legacy” и според подхода back to the basics според мен бе отдавна необходим за сагата. Трето – ами историята звучи супер…
Дарт Вейдър и Императора са мъртви, но въстановената Република има нов, лукав враг – тайнствения лорд Шедоуспоун /Lord Shadowspawn/. Неговите смъртоносни отряди черни щурмоваци сеят смърт и разрушения, нападят навсякъди и са никъди, неуловими, смъртоносни. Люк, Хан и Лея добре знаят колко опасен е такъв противник – със същата тактика те са сразили съвсем наскоро мощната Галактическа Империя. Затова, когато най-сетне откриват базата на противника в далечния и обвит от астероиди свят Миндор, те мигновено решават да нападнат и да сразят тъмната мечта за реставрация на Империята веднъж и завинаги. Ала те обаче не знаят с кого си имат работа – защото зад името на лорд Шедоуспоун се крие престарял Пророк на Тъмната Страна, стар съюзник на Ситите и представител на потаен и тъмен орден, по-опасен може би и от самите тях.
В този сблъсък, Люк няма да се изправи просто срещу тъмната страна на Силата, а срещу самия Мрак…
Историята звучеше така надъхващо, че не издържах и си поръчах книгата в нейното пълно великолепие – голям формат, твърда корица, скъпа цена. Очаквах нов шедьовър като “Отмъщението на Ситите”…
И в началото бях разочарован. Нямаше как иначе. Бях натоварил романа с такива свръхочаквания, че леко мудното начало, натоварено с типичен хумор тип Хан и Ландо и гарнирано с безкрайни и малко досадни описателни звездни битки ме поотегчи. Дори започнах да се чудя дали Стовър не е стъпил накриво.
На всеки се случва.
В мига в който обаче автора разкри за както точно става дума в книгата, в мига, в който най-после видях истинския злодей, книгата полетя напред като “Хилядолетния сокол” в хиперпространството. До края на книгата прелиствах нетърпеливо страниците за да видя как ще се развие сюжета и да се насладя на несравнимото коварство на страховития противник /аз съм напълно изкривен от Тъмната Страна/…
Трябва обаче да призная, че освен злодея Стовър е свършил отлична работа с описанието и на Люк Скайуокър. В тази книга майсторът джедай е в своя връх и като майстор на Силата, и като герой, и като човек. Феновете на Люк ще могат да празнуват с тази книга. И макар аз да не съм от тях – прекомерното джедайско спокойствие, повлияно от източните философии, по които Стовър и Лукас очевидно си падат, никога не е било моята бира – мога само да поздравя автора за майсторкия начин, по който е описал прочутия джедай, който, макар и все още единствен, е по-велик от старите.
Защото не се бои от Мрака.
Което не ми пречи аз да се възхищавам от последния и да се надявам уклончивите намеци за продължения на този сюжет да дадат плод в нови, великолепни книги на може би най-добрият автор в Разширената Вселена на Star Wars – Матю Стовър.
Последни коментари