Hello Palou

hello palou

Изминалият уикенд видяхме финала на Индикар – може би най-интересният шампионат с формули от висок клас в света. Той бе поставен с Гран При на Лонг Бийч в Калифорния, състезание, което традиционно е в началото на сезона, но този път послужи за финал, отложено заради коронавируса. То и ме вдъхнови за поредния автомобилен материал в рубриката “Разни”.

Индикар е изключително популярно първенство за феновете на автомобилните спортове, като е спорно откога датира основаването му – през годините е носил различни имена и различни организации са отговаряли за състезанията. Най-новото му издание се появи след като конкурентните първенства на сериите КАРТ и Индирейсинг лигата се обединиха след дълго разделение, започнало през 90-те години. Резултатът е първенство, в което няма голямо разнообразие на производители – два доставчика на двигатели (Хонда и Шевролет) и само един на шасита (Далара), но пък има много участници като пилоти и отбори, много бързи коли, разнообразни писти – овални, традиционни и градски – както и винаги оспорвани състезания. По време на Гран При на Лонг Бийч коментаторите казаха някаква фантастична цифра – повече от десетилетие – в която титлата се решава в последния кръг. За Формула 1, а и не само, подобно нещо е химера.

indycar chase

В спора за титлата до Лонг Бийч стигнаха трима състезатели. Испанецът Алекс Палу бе лидер в класирането. Каращ едва за втора година в Индикар, той се състезава за отбора на Чип Ганаси, традиционно един от най-силните екипи в шампионата. Алекс бе взет за този сезон като съотборник на шесткратния шампион Скот Диксън и повечето фенове очакваха да играе втора цигулка в отбора, но той имаше други планове, като откри сезона с победа на пистата в Алабама и после спечели още два пъти, за да стигне до Лонг Бийч като лидер в класирането. Основната причина за успеха на Палу обаче е в постоянството – каталунският състезател просто знае да извлича максимума като резултат и когато не е пръв, взима толкова, колкото трябва, а когато отпада, рядко е по негова вина – или има технически проблем, или е отнесен от друг пилот като Ринъс Викей.

Калифорнийците обаче като че ли се бяха наточили за титла на Пато О’Уорд, мексикански състезател за тима на “Макларън” и да, става дума за познатия екип, който се състезава и във Формула 1. Зак Браун, шефът на екипа, реши да дойде надпреварата в Лонг Бийч, а не Гран При на Русия например, където неговият пилот Ландо Норис беше спечелил пол-позишън.

points leader

Трети в класирането беше двукратният шампион Джоузеф Нюгардън, изключително талантлив и опитен американски състезател, който беше преследван от малшанс през сезона и затова имаше само теоретична възможност да стане шампион или поне така изглеждаше, докато не спечели първа позиция на старта в Калифорния, а съперниците му останаха сравнително по-назад. Лонг Бийч е улично трасе от рода на Сингапур или Монако във Формула 1, макар и не чак толкова тясно. Рискът от удар по улици обаче си остава особено рисков, затова не бе случайно, че Палу получи следния мъдър съвет от началника си Чип Ганаси:

“Вземи първия завой без да се удряш в никого. Нататък е лесно”.

Думите на Чип бяха малко подвеждащи, тъй като Гран При на Лонг Бийч започна сравнително спокойно, но малко след това състезателят Ед Джоунс реши да изиграе ролята на жокер в шампионата и отнесе Пато О’Уорд след не особено обмислена маневра. Мексиканецът се завъртя и остана на опашката. Разочарованието на публиката бе голямо и се разнесе като стон, заглушил и двигателите. Самият Пато беше бесен:

“Джоунс е идиот”, просъска той в радиото си.

pato

Всъщност Ед можеше да засегне и Палу с маневрата си. В суматохата колите, мъчещи се да избегнат Джоунс подпряха Алекс отпред и отзад, но лекичко, така че болидът му остана сравнително незасегнат. Същото не може да се каже за О’Уорд, чиято кола в крайна сметка се счупи и с това приключи ужасния ден за “Макларън”, които изтърваха победата и в последните обиколки на надпреварата от Формула 1 в Сочи. Не бе случайно, че когато колата на Пато спря, Зак Браун гледаше към телефона си и не искаше да говори с никого.

“Сезонът ни беше много добър, продължаваме напред”, каза мексиканският състезател след финала.

Думите му не са толкова празни, колкото биха помислили някои. Малко преди да влезе в Индикар, Алекс Палу, който към този етап бе в позицията да стане шампион, бе преживял нещо подобно в японската Супер Формула, още една надпревара, за която ви бяхме писали по-рано през годината. За финала й на пистата Сузука испанецът пристига със задачата да спечели пол-позишън, да направи най-добра обиколка и да победи в състезанието, за да стане шампион. Прави пол-позишън. Прави най-добра обиколка. Води в надпреварата и така докато не навлиза в последните десет обиколки, когато колата му се поврежда и отпада.

“Тогава си тръгнах с високо вдигната глава, защото знаех, че съм направил каквото мога. Това е важното”, обобщава каталунецът.

chase 2

Въпреки това напрежението по лицето на баща му Рамон, подкрепял сина си още по трасетата за картинг, започна да става видимо в последните обиколки, макар че всичко вървеше по вода, а може би точно заради това. Алекс бе на позиция да стане шампион, а оцелелият му съперник Нюгардън бе изпреварен от Колтън Хърта, млад местен пилот с огромен талант. Но страхът в такива моменти е голям – от повреда, от грешка заради напрежението, от някой друг лекомислен пилот от типа на Джоунс, който кара напред като с танк и нехае за това кой се бори за титлата.

Обаче не стана нищо лошо, поне не и с Алекс, макар другите пилоти да окапваха като круши и редовно да излизаха коли за сигурността, както например когато Маркус Ериксън, ветеран от Формула 1, разби болида си в гумите. За щастие обаче никой не пострада, нещо, което не можем да приемаме за даденост в Индикар, където през новия век загинаха някои от най-добрите пилоти в света като Дан Уелдън и Джъстин Уилсън. През последните години обаче бяха взети мерки за безопасност като покривала на задните гуми и предпазен щит около мястото на пилота и те дават добри резултати, да чукнем на дърво.

Така или иначе Колтън Хърта спечели третата си победа за сезона на финала, Джоузеф Нюгардън пресече финала втори, а макар да остана извън подиума, Алекс Палу стана шампион.

alex champion

“Купата наистина е наша, много съм щастлив”, каза на финала испанецът, който е първият представител на своята страна, печелещ титлата в Индикар. “Нелошо”, коментира той затова какво мисли по този въпрос и благодари за успеха на целия си екип и “специално на Чип Ганаси”. Благодарностите са на място, тъй като американският бизнесмен Ганаси бе човекът, стоящ зад някои от най-успешните състезатели в историята на сериите през последните десетилетия като Алекс Занарди, Хуан Монтоя и Скот Диксън. Имаше задължителна целувка от приятелката, прегръдка от татко Рамон и… куфеене, предшествано от традиционните за парадната обиколка “донъти” – празнично въртене на болида на едно място.

А после остава нетърпението за следващия сезон в Индикар – може би най-оспорваният автомобилен шампионат на планетата.

Статия на Александър Драганов

Един коментар за Hello Palou

  • Alexander  :

    Заглавието идва от начина по който бившият шампион Пол Трейси коментира победите на Палу (Палоу на английски) – Хелоу Палоу! (Hello Palou, здравей Палу)

Оставете отговор