Harry Potter and the Deathly Hallows
Това е най-добрата книга, която съм чел някога.
Никога досега не съм се сблъсквал с произведение, което да ме разчувства така. Признавам си, имам грях пред съвестта си – имах съмнения дали Дж. К. Роулинг може да направи подобаващ финал за най-обичаната поредица.
Съмненията ми са били повече от напразни.
“Harry Potter and the Deathly Hallows” е най-добрия том от поредицата, а с такъв финал самата тя става най-доброто фентъзи на всички времена. Поне за мен.
Това е книга, която разсмива и разплаква, която не ти дава да заспиш, дори когато предната нощ си будувал, а те кара трескаво да прелистващ страниците, забравяйки всичко от външния свят.
Аз дори забравих да обядвам, а аз рядко забравям да обядвам. Всичко, от което имах нужда това денонощие обаче беше “Harry Potter and the Deathly Hallows”.
Действието в книгата е мрачно. Света на магьосниците е напълно обгърнат от мрака след смъртта на Албус Дъмбълдор. Хари е останал самичък с приятелите си Рон и Хърмаяни, а задачата му изглежда непосилна и самоубийствена – той трябва да издири Хоркруксите на лорд Волдемор и да унищожи късчетата от злата му душа –късчета, сами по себе си зли и пагубни, късчета, нашепващи отровни слова в умовете на ония, осмелили се да ги докоснат, късчета, можещи да разрушат дългогодишни приятелства и сами да се опитат да убият, ако се почувстват заплашени.
Но късчетата не са сами. Силата на лорд Волдемор обгръща света на магьосниците като черна миазма, както “Хогуортс”, така и Министерството на Магията” вече са под контрола на неговите марионетки, а веселия свят на вълшебства, познат ни от първите книги от поредицата се превръща в ужасяваща и чудовищна тирания, в която мътнородите са преследвани, а мъгълите – избивани за удоволствие като добитък. “Магията е мощ”, е новия девиз на Смъртожадните, чиито кръвожадни отреди са плъпнали по следите на Хари.
Той обаче има сила, която Черния лорд няма – своите приятели, любовта, която го свързва с тях – той ги обича, а и те него също.
Дори и това обаче може да бъде поставено на карта, когато от миналото излиза древна легенда за Реликвите на Смъртта – талисмани, още по-могъщи и от хоркруксите на Волдемор…
Всичко това, което написах дава съвсем дребна представа за събитията, които се разиграват в последния том от обичаната поредица “Хари Потър”. Герои, които не сме срещали отдавна се връщат, обратите в сюжета следват един след друг, древни тайни и отдавнашни събития от миналото се разгръщат преди Хари и приятелите му, вещайки победа или гибел в бъдещето.
“Harry Potter and the Deathly Hallows” има много достойнства, за които ми е трудно да намеря думи.
Тя има герой, който човек обича и на който се възхищава, герой, който напълно оправдава факта, че поредицата е кръстена не негово име.
Тя има и други герои, добри и лоши, живи и способни да привлекат съответно любов или омраза към себе си.
Тя има загадки и мистерии, които държат в напрежение и читателя и правят от книгата абсолютно непредвидимо четиво.
Има обрати и шеметни разкрития, напълно преобръщащи представите ни от предишните томове.
Добавя нови неща в сюжета и повествованието, правейки книгата сама по себе си уникално преживяване, а не просто томче, в което трябва да се сбутат добри и лоши.
Има битки, които спират дъха – накрая има обсада в най-добрите традиции на жанра, от която биха могли да се поучат и най-утвърдени майстори на епичното фентъзи.
Има зашеметяващ и спиращ дъха финален дуел, какъвто не се вижда често дори и сред най-добрите романи.
Има много хубаво и красиво послание и дава в сърцата на хората вяра, надежда и любов за добро.
Останалите неща не могат да се опишат. “Harry Potter and the Deathly Hallows” просто трябва да се прочете.
Благодаря, Джо Роулинг!
Последни коментари