Вторият сборник от поредицата Tales from the Pizzaplex, част от вселената на Five Nights at Freddy’s, е озаглавен HAPPS. Написан от Скот Коутън и верните му помощнички Ели Купър и Андреа Уогънър, той предлага на публиката две страхотни повести, една, която има интересна идея, но е прекалено гадна, както и интересен епилог, загатващ за общия сюжет, развиващ се на втори план.
Антологията започва ударно с Help Wanted, където се запознаваме с млад програмист, принуден да работи като чистач в бензиностанция. Човек с принципи, той отказва да направи игра по реалните събития, случили се в “Пицарията на Фреди Фазбеър”, но ангелът му се оказва слаб и зарязва милата си приятелка, с която излиза, за да отиде в дома на красавица, където всичките му мечти ще се сбъднат… или поне така изглежда на пръв поглед. Много добра повест, макар да не изпитах съчувствие към главния герой, зарязал свястна жена, за да получи каквото му се пада – една измама.
HAPPS дава името на целия сборник и е действително върховна история за две момчета, аутсайдери в класа си, които се загубват в лабиринта над “Пицаплекса на Фреди Фазбеър” – огромен мол с всевъзможни забавления, едно от които е преплетени тръби, в които децата пълзят над останалите. Те се поддържат от ХАПС, робот, успяващ да почисти всичко и да помага на объркалите се малчугани да намерят изход. Хлапетиите обаче всъщност търсят да влязат в забранена зона и за да им се получи нападат робота, което се оказва много лоша идея… Изключително въздействащ хорър, моментът с пълзенето пунтира една от финалните битки в “Четвъртият гардероб”, но тук е много по-брутално, толкова, че отсега предупреждавам да не очаквате хепиенд. Дори първият “Терминатор” е мека Мария сравнение с тази повест.
B-7 е гредата в сборника, защото много се прекали с гадостите. Историята е повече смущаваща, отколкото страшна, за момче, което се възприема като аниматронен робот. Докато майка му е жива и здрава, иди дойди, но след като умира той решава наистина да се превърне в машина. На практика това е история за психоза, излязла извън контрол, като е прекалено дълга и няма никакъв обрат – започва странно, става гадно и после все по-гнусно и по-гнусно. И не е страшното, че това се продава на деца – страшното е, че те сами си го купуват и искат.
Като за финал, както бе изпяла някога Преслава, получаваме епилог, в който група хлапета отиват нощем в Пицаплекса по време, още преди той да е построен. В първата книжка там се случи нещо ужасно, така че това не е от мъдрите им решения, но какво ще става конкретно предстои да разберем. Цялостното впечатление от книгата е много добро, с уговорката, че поредицата прекалено взе да гаднее. Радвам се, че игралният филм удари спирачка на този процес, тъй като не смятам, че FNAF има нужда да се състезава с Terrifier по гнусотии.
Ревю на д-р Александър Драганов
Последни коментари