Някак се прие с годините, че когато говорим за фентъзи, става дума за поредица. Все по-малко са авторите, които не просто искат, но и могат да искат да разкажат самостоятелна история в един том. Върховният майстор на жанра Саймън Р. Грийн обаче прави точно това с For Love of Magic, мощна епика из всички времена и епохи, събрана в около 200 страници.
Джак Даймон е Външния човек, този, който ти трябва, когато трябва да елиминираш свръхестествена заплаха. Джак смята, че всички реликви от миналото трябва да бъдат унищожени, защото не се знае какво зло може да се крие зад тях. За разлика от него красивата Аманда е убедена, че светът на магията е бил по-добър и ние сме го унищожили с науката. Двамата ще се съберат в музей, където картина поглъща хора и ще започнат пътуване из историята на Англия – от древността, където келтски и гръцки богове са се разминавали по улицата през двора на крал Артур, Шеруудския лес на Робин Худ, Шекспировия театър, в който ги чака кралица Елизабет. И накрая Джак ще трябва да направи избор – между магията и нейната непредвидимост и науката, сковала човечеството като в затвор с ясните си правила…
Ако трябва да съм честен, начинът, по който бе конструиран сюжета на For Love of Magic ми напомни доста на “Изкуплението на Алтал” от Дейвид & Лий Едингс, друга самостоятелна епика от голям автор, чието ехо чух и в поредицата за Гидиън Сейбъл. Саймън Р. Грийн обаче никога не копира – той хваща познатите тропи на жанра и ги обръща с хастара навън, а после вдига залозите като добавя кърви и страхотии. Точно тези неща характеризират и For Love of Magic, което прави романът изключително четивен и интересен, а на моменти изпълващ читателя и с благоговение, например когато крал Артур казва:
- Не се борим със злото, защото ще спечелим, а защото така е редно.
Книгата може и да не е съвсем перфектна, но винаги успява да те изненадва с нестандартния си поглед към познати от историята и митология фигури, както и с изключително дръзкия финал, който затваря всякакви възможности за продължение и смело казва на читателя, че винаги трябва да мечтае.
След като Дейвид Едингс почина, а Дж.К. Роулинг се насочи към кримито, Саймън Р. Грийн остана за мен като най-добрият фентъзи автор на нашето време. Поклон!
Ревю на д-р Александър Драганов
Последни коментари