Направихме истински маратон от ревюта на комиксите по Five Nights at Freddy’s! Затова затваряме месеца с първия брой от поредицата адаптации по Tales from the Pizzaplex. Той събира три от най-страшните истории, писани от Скот Коутън и Андреа Уогънър, а сценарият за комиксовите им версии е дело на Кристофър Хейстингс.
Under Construction е повест за тънката граница между различните светове и теорията за квантовото безсмъртие, пречупена през призмата на абсолютния ужас. Младо момиче решава на своя глава да изпробва атракцията за виртуален рожден ден в Пицаплекса – новия супермол на “Фазбеър Ентъртейнмънт”, рекламиран като най-безопасния ресторант в света. Девойката си изкарва невероятно, но след края на празненството първо нейният живот, а после и целият свят тръгват към гибел. Избухва пандемия от онкологични заболявания, а след нея започват да се раждат уродливи същества, които постепенно изместват хората. Дали младата жена още сънува, или е попаднала в някакво прокълнато измерение? А може би светът наистина свършва? Въпроси без отговор… и без утеха.
HAPPS е като римейк на забравената класика Chopping Mall в света на Фреди Фазбеър. Две момчета нарочно се изгубват в лабиринта на Пицаплекса, подразнени както от грубите по-големи, така и от нахалните по-малки деца. Намира ги робот чистач, който учтиво предлага да ги изпроводи до изхода. Когато те го нападат, за да наложат волята си поне веднъж, машината се превръща в смъртоносен противник. Комиксът стяга и без това бруталната повест и я превръща в истински концентрат на технологичния ужас.
Cleithrophobia е оставена за финал и достига върха на погнусата. Служител на Пицаплекса, който страда от страх от затворени пространства, трябва да провери дали всичко във фитнес зоната на аниматронната танцьорка Балора е наред. Когато се заклещва в едно от съоръженията, роботът решава да му помогне да се освободи и да завърши играта… на всяка цена и с всички средства. Гаден разказ с кървав финал, който според мен сваля оценката на целия сборник. Струва ми се по-скоро самоцелно отблъскващ, отколкото истински въздействащ.
Като цяло още от литературния първообраз помня историите от Tales from the Pizzaplex като крачка назад спрямо Fazbear Frights – моментът, в който “Нощна смяна във “Фреди” започна да се насочва към самоцелната гадост. Кристофър Хейстингс е помогнал на първите две повести, като ги е стегнал и направил по-лесни за четене, а с помощта на чудесните илюстрации и по-въздействащи. При третата история обаче дори той и екипът художници не успяват да полират нещо, което според мен не е особено добре замислено. Сборник, който вероятно ще се хареса само на най-закоравелите фенове на сагата.
Ревю на д-р Александър Драганов
Прегледах и други хорър комикси, включително един за Дарт Мул, няколко авторски и няколко за Goosebumps. Дори най-слабия FnaF е чувствително по-добър, респект за екипа на Скот Коутън и самия него. Ще направя пауза от формата, иначе всичко ще ми се вижда бозаво… освен ако не издържа.