Eрик Дрейвън разгроми Нют и е на полуфинал!

Ерик Дрейвън, изигран от Бил Скарсгард в римейка на “Гарванът” от миналата година, спечели втората си победа в Дуелите на Цитаделата и постепенно започна да набира сила в рубриката на сайта. Върнатият от мъртвите отмъстител на доброто спечели убедително битката си с превърналото се в зомби момче Нют от поредицата “Лабиринтът”, като поведе от самото начало и не допусна изненади до самия финал. В крайна сметка Гарванът спечели със 74% от подадените 27 гласа, един от най-високите резултати в рубриката от началото на годината:

Първоначално идеята за римейк на “Гарванът” беше приета на нож от феновета на покойния Брандън Лий и поради това новата версия с Бил Скарсгард първоначално не бе добре приета в бокс-офиса. Постепенно обаче започна да се налага мнението, че това е най-добрият филм след оригинала, а някои фенове дори го харесват повече. В Цитаделата сме от тях и затова Ерик първо получи номинация в категорията за Герой на годината, а след това се включи и в Дуелите, като вече има две победи. Докъде ще стигне, предстои да разберем, а сега е време за разказа по битката…

(Написан с помощта на ИИ)

Дъждът барабанеше по покривите на отдавна изоставени блокове, издигащи се като неми свидетели на предстоящия сблъсък. Силуетът на Ерик Дрейвън се открояваше досущ като кацнал гарван на фона на безумните цветове, обагрили небето в безумното измерение, където Дуелите на Цитаделата го бяха пренесли.

Противникът му бе стоеше от другата страна на улицата – мършаво момче, което стискаше пистолета в ръката си толкова силно, че кокалчетата му бяха побелели. В очите му се четеше страх, ала като че ли не толкова от фигурата пред него, колкото от нещо, което го яде отвътре. Нют бе оцелял сред жестоките експерименти на Лабиринта и сега бе пренесен тук, за поредното изпитание.

– Назад! – каза той и вдигна пистолета. – Не се боя да използвам това!

Ерик наклони глава, а тъмния грим под очите му приличаше на черни сълзи, стичащи се заради отдавна извършена неправда. Той разбираше, че и двамата са жертви на някаква странна манипулация, но Гарванът, дарил го със свръхестествен живот, жадуваше за победа.

Нют стреля.

Куршумът разкъса гърдите на Ерик и му причини изгаряща болка, карайки го да отстъпи крачка назад. Ала раната започна да се затваря почти незабавно.

Нют се ококори. Стреля още няколко пъти, но не постигна по-добър резултат. Осъзна, че действията му са безмислени и това го смаза.

– Какво си ти? – заекна той.

– Това, което е обещано – бавно тръгна към него Ерик.

Стресът дойде в повече на Нют. Той потръпна и изтърва пистолета. Очите му се завъртяха, а от гърлото му долетя зверско ръмжене. Болестта, срещу която се беше борил толкова дълго, го завладя и черна слуз потече от очите и устата му.

Съществото, което допреди малко беше момче се стрелна напред, преобразено от вируса в див звяр, зомби, движено от примитивен глад.

Ерик не изпита боязън при вида на тази метаморфоза. Той също бе умирал и от дистанция на времето го намираше почти за освежително. Напротив, това, че противникът му вече не бе човешко същество улесняваше задачата му. Той се стрелна напред в сенките, вдигнал меча.

Нют се пресегна с почернелите си пръсти към гърлото на Ерик. Гарванът прие нападението и не отстъпи. В ръката му се появи меч, който се надигна и свали няколко пъти. Нют изкрещя и отстъпи назад. Наместо кръв, сияние започна да блести от раните му. То ги изцери от ударите на острието и потисна симптомите на вируса, но и го телепортира далеч от арената, избрана от Цитаделата за този двубой, обратно в полуделия свят, от който идваше. Не за да го спаси, а за да му позволи да изпълни мисията, за която е избран.

Ерик се напрегна, когато видя нова фигура да изплува пред него, висока монахиня с бяла кожа, в чиито очи се четеше стъписващо зло. Демонът Валак, предишният шампион на Цитаделата, се бе явил, за да поздрави победителя.

– Продължаваш нататък… – долетя ръмжащият глас на чудовището, а лицето му се изкриви в зла усмивка.

– Нататък? – пристъпи напред Ерик. – Къде нататък?

Но демонът вече изчезваше, ухилен все така заканително, а Гарванът се завърна в спирката между световете, в очакване на следващия Дуел.