DragonLance – The Black Wing

DragonLance – The Black Wing
Mary Kirchoff

Втората книга от сагата за злодеите на Драконовото Копие (след тази за господарят Верминаард) е дело на Мери Кирчоф и ни запознава с историята на черния дракон Кхисант, пазителката на руините в Ксат Тарот от оригиналния първи роман за света на Крин – “Дракони на Есенния Здрач”. Аз лично за пръв път чета книга, в която главния герой е дракон и то зъл. Със сигурност такава гледна точка не е лесна за описване, но Кирчоф се е справила великолепно.
Историята започва със събуждането на Кхисант от вековния сън, отреден и след загубата на нейната богиня Такхисис от великия герой Хума. Черния дракон се озовава в компанията на нифиди, странни, подобни на феи същества, които молят Кхисант да спаси отвлечено от наемници момиче от народа им, последна надежда на тяхната малка раса. В замяна те обучават младия дракон на техниката “кхен”, позволяваща самоконтрол на ума и чувствата и възможността владеещия я да променя вида си на каквото животно поиска. Невероятно е да се чете как учението на “кхен” се съчетава с агресивната и хищна природа на дракона – в света на Крин черните представители на този вид са алчни и зли и дори когато Кхисант иска да направи някаква услуга, природата и неведнъж се обажда.
Откъсната се от нифидите и взела могъщ техен магически артефакт Кхисант се озовава в мочурища, където основава своя дом. Там тя среща стар и огорчен от живота черен дракон, който обаче и показва още магически техники и с, който биват въвлечени във вълнуващо приключение, което ще ги изпрати в друг свят, сблъсквайки ги с лукаво създание на мълнията, огромен великан и други двама, агресивно настроени черни дракони.
Последната част от романа среща Кхисант със съдбата и тя се присъединява към Черното Крило – фракцията на Господаря Малдив, която служи на Кралицата на Мрака.
“Черното Крило” на Мери Кирчоф е книга, в която всеки фен на драконите като цяло и света на DragonLance в частност, ще се влюби. Кхисант е много интересен и жив образ, а Мери е направила нейните мотиви разбираеми и на места дори оправдани – макар в крайна сметка черния дракон да е едно алчно, егоистично и суетно същество, което преследва само собствения си интерес. Кхисант обаче някакси успява да накара читателя да се привърже към нея и да го натъжи, когато се сети за горчивия и край в оригиналния роман на Вайс и Хикман. В добавка на това Кирчоф е използвала за приключенията на злия дракон и цялото богатство на света на Крин – в романа Кхисант се бие с други дракони, с грифони, с огри, среща демони и дори коленичи пред самата Кралица на Мрака в бездната.
Читателя също може да коленичи пред света на Dragon Lance, щом прочете тази книга.