Dark Was The Night

Какво бихте направили, ако някоя сутрин видите пред вратата на дома си стъпките на Дявола? Отговор на този въпрос се мъчи да ни даде филмът “Dark Was The Night” /”Тъмна бе нощта”/, дело на режисьора Джак Хелър и заснет с участието на актьорите Кевин Дюранд и Лукас Хаас, като за вдъхновение на сценария от Тайлър Хизъл са послужили действителни събития, случили се на няколко пъти във Великобритания и Съединените Щати.
Пол Шилдс е шериф в малък град, който е преживял тежка загуба – наскоро в нелеп инцидент е изгубил единия си син, Тим, а сега не може да спре да се обвинява за това. Угризенията на съвестта му са прогонили жена му, избягала да живее при майка си, а това от своя страна измъчва другото му дете, малкия Адам, който просто иска родителите му да бъдат щастливи. Това обаче става по-трудно, след като една сутрин градът се събужда с мистериозно и отвратително откритие – по улиците, та чак до близката гора, се виждат следи от копитата на огромно животно, за което науката няма данни. В началото Пол изследва случая заедно с по-младия си колега Дони, избягал от големия град Ню Йорк, с убеждението, че става дума за дебелашка шега, макар един стар фермер да не спира да се оплаква, че нещо плаши конете му и дори е отмъкнало един, а Адам да твърди, че е видял нещо страшно в двора на къщата. Когато обаче свидетелствата за неизвестно животно се превръщат в нападения, а дивечът в местната гора буквално изчезва, Пол ще трябва да приеме, че в малкия град се е появил страховит криптид, а той, като шериф, е длъжен да опази хората – въпреки, че когато е трябвало, не е могъл да спаси дори собственото си семейство…

“Dark Was The Night” е много силен, много атмосферен филм, но ако решите да го гледате, трябва да имате едно наум – освен хорър, той е още драма и мистерия, което означава, че действието е доста бавно, сценарият си играе с търпението и въображението ви, а драматургията изгражда реални, живи хора като образи, а не просто дъвки за неизвестното същество, което чакаме с нетърпение да видим. По принцип аз съм фен на бързото действие, но в този случай чакането си заслужаваше, тъй като “Тъмна бе нощта” наистина кара зрителя да му пука за героите. Това се дължи до голяма степен и на чудесната актьорска игра, както на по-опитните Дюранд и Хаас, така и на по-неизвестните имена в кастинга, като малкия Итън Късидман. За отбелязване е и добрата работа на оператора, който очевидно е работил с малък бюджет, но е използвал по-блестящ начин въздействието, което една гора има през нощта, осветена от фаровете, за да създаде усещане за приближаващ и неизбежен ужас. Създанието остава скрито през по-голямата част от филма, което е поредното добро решение на сценария, тъй като най-силният страх е този от неизвестното. За мое съжаление когато най-сетне го видяхме, то не ми стоеше особено убедително и нямаше кой знае колко запомнящ се дизайн – мисля, че е правено с компютърно генерирани изображения, подход, който е отличен за фентъзито и фантастиката, изграждащи цели фантастични светове и не толкова за ужасите, където страхът идва от промяната в перспективата на това, което възприемаме като истинско и поради тази причина по-подходяща е употребата на аниматроника и практически ефекти. Това обаче няма чак такова значение за цялото усещане на филма, тъй като когато се стига до битката с неизвестния дявол, ти вече си се привързал към героите и ти е терсене какво ще стане с тях. Затова, макар финалът според мен да бе ненужно намигване към клишетата в жанра, давам висока оценка на “Dark Was The Night” и го препоръчвам на всички ценители на хорър филмите.